Щ ом френският президент Никола Саркози заминава за Великобритания не само с половината си кабинет, но взема и младата си жена, възрастната й майка, че и двамата си големи синове, значи е убеден в успеха на предстоящите си преговори с британския премиер Гордън Браун, коментира Андрей Федяшин от РИА Новости.
Нещо повече, първото пълномащабно държавно посещение на френски президент във Великобритания от 12 години насам (днес кралица Елизабет Втора дава в Уиндзор банкет по този случай) не може да няма успех!
Съответно е сигурен и успехът на провежданата успоредно с него британско-френска среща на върха на 27 и 28 март в Лондон.
За да угодят на французите, англичаните организират преговорите в главната квартира на футболния клуб "Арсенал" - все пак и треньорът на лондонския отбор, и поне половината играчи са французи.
Пресслужбата на "Даунинг стрийт" №10 намеква, че визитата ще издигне двустранните отношения до равнището на едно ново "fraternity", а в Елисейския дворец се говори дори за нова Entente Cordiale.
Наистина английските вестници с техния остър език (по-специално щом става дума за собствените им недолюбвани премиери, и винаги - щом става дума за Франция) вече нарекоха срещата на върха форум на "разнояйчните близнаци".
Неприятно и за двамата, но добре казано и най-важното, твърде близо до истината.
Въпреки че разликата в темперамента (външния вид, образованието, националността, убежденията и т. н.) между британския премиер и френския президент е почти същата като, да речем, между лондонския Хайд парк и парижкото кабаре "Мулен Руж", в политически план те са едва ли не огледални образи от двете страни на Ламанша.
И двамата застанаха на държавното кормило миналата година по едно и също време, и двамата са бивши финансови министри, и двамата за краткото време, откакто са на власт, успяха така да настроят срещу себе си общественото мнение, че нищо чудно някой да се обърка - дали в Британия управлява Гордън Саркози или във Франция - Никола Браун.
Рейтингът на Сарко във Франция е спаднал до 30-37%, а Гордън Браун в страната си не може да се похвали и с 30. И двамата политици толкова силно "накуцват", че се нуждаят не просто от физиотерапия, а от спешна помощ.
Затова и двамата се надяват лондонската среща на върха да им даде такава възможност.
Вече се знае, че по време на "арсеналския форум" страните ще се споразумеят за общи усилия в борбата срещу нелегалната имиграция през Ламанша, за съвместно финансиране на мерките за депортиране на нелегалните там, откъдето са дошли.
Освен това Саркози пристига при Браун с предложение за модернизиране на на британските АЕЦ с френска помощ (Франция е световен лидер в ядрената енергетика; 80% от електроенергията е от АЕЦ).
Основното обаче е, че в Лондон двамата лидери ще се върнат на темите за т. нар. Европейска политика за сигурност и отбрана и за пълното членство на Франция в НАТО.
И най-интересното е, че Саркози може да успее и с двете си инициативи.
Още миналата година той заяви, че смята да върне Франция в командната структура на Северноатлантическия алианс, след като през 1966 г. генерал Де Гол изтегли страната от военната структура на блока.
Плановете за нова Европейска политика за сигурност и отбрана се градят върху идеята в Евросъюза да бъде създадена отделна военна структура, така че Общността да се отбранява със собствени въоръжени сили.
По принцип тази идея не е нещо ново, предложена бе още преди 10 години от предшествениците на Браун и Саркози - Тони Блеър и Жак Ширак.
Саркози обаче се стреми да я въплъти в нова конкретна форма. Естествено, a la Sarkozy.
Той предлага не само в НАТО да бъдат създадени някакви европейски военни сили, финансирани от европейските страни и ЕС, но дори да се създадат постоянни институции на този миниблок, примерно постоянна главна квартира.
Тази идея на Саркози остава и до днес основната му загадка, естествено, ако той самият добре разбира за какво говори. Мнозина експерти все още не могат да схванат докрай какво всъщност има предвид.
Или се стреми да използва идеята за създаване на европейски отбранителен блок като прикритие, за да влезе в НАТО, или обратното - скрит зад сянката на завръщане в НАТО, да получи един европейски военен съюз, то се знае, под френски "протекторат". Или смята със сила да издейства за Франция комфортни места и в едната, и в другата структура.
Последното изглежда най-правдоподобно.
Ще отбележим, че независимо от възмутените гласове във Франция и извън страната, че новият й президент "извършвал предателство спрямо генерал Де Гол" и тласкал държавата обратно "под американско подчинение", не се очакват никакви конкретни драматични последици от възстановяването на френското членство във военната структура на блока.
Париж всъщност отдавна не е обвързан с командната структура на алианса само като партньор. Френски войски бездруго участват във военните и военнополицейските операции на НАТО и в Афганистан, и в Косово.
Френски офицери отдавна вече са включени в оперативната машина на НАТО в Брюксел. При все това не става дума във Франция да бъдат разположени американски бази, камо ли ракети, боже опази.
Освен всичко останало, Саркози поставя твърде сурови условия за възстановяване на френското членство в НАТО - Париж трябва да получи квота от ръководни постове в блока, а Европа - правото да разполага със собствени сили за отбрана.
Американските критици на новата европейска отбранителна структура, предлагана от Саркози, вече заявиха, че Париж иска прекалено висока цена за връщането си в натовския дом.
Лондон и Вашингтон обаче може все пак да склонят, тъй като Саркози вече обеща да изпрати в Афганистан още 1000 френски войници. Нещо твърде нужно и за САЩ, и за Великобритания.
