К ъде отиват вещите, когато вече не служат? Голяма част от тях свършват на боклука, но има и такива, които започват втори живот на популярните из цяла Европа пазари за стари вещи.
Основната причина за съществуването на тези пазари е както за удоволствие, така и икономическа.
Това явление обаче често изнервя професионалистите в областта.
Във Франция е невъзможно да се изброят пазарите за стари предмети и вещи, които се организират поне един път месечно във всяко населено място. Под натиска на професионалните антиквари подобни пазари ще могат да се организират вече само 2 пъти годишно.
Националният синдикат на оказионните търговци и антиквари се надява, че по този начин ще се справи с продавачите на черно, които се възползват от случаите, когато частни лица изпразват таваните се, и търгуват незаконно.
Мишел Гомез, председател на синдиката на оказионните търговци и антикварите: "Във Франция има 15 000 професионалисти антиквари. Срещу тях има повече от милион и половина, които участват на пазарите за изпразване на мазетата и таваните.
Това са хора, които нямат специално разрешение за търговия. Оттук произтичат много неудобства, като например фактът, че става дума за напълно неприемлива конкуренция, за неморална постъпка.
Другият момент е, че тези хора не плащат данъци, а извършват същата дейност като професионалистите, които обаче плащат данъци. На тези пазари няма контрол и ако дадена вещ е придобита по съмнителен начин тя може спокойно да циркулира между частните лица. Ако професионалистите прегрешат, те си поемат риска."
Обикновените французите, които имат навика да предлагат старите си вещи по пазарите не са никак доволни от новите ограничения до два пазара годишно за дадено населено място и смятат, че с нищо не пречат на професионалните антиквари.
Всяка съботна сутрин литовците могат да се разходят из битпазара на Вилнюс, където могат да се намерят всевъзможни неща.
Според най-старите продавачи пазарът се провежда на същото място повече от 40 години. Пазарът е разположен на височина, от която се открива чудесна гледка към многобройните камбанарии на града.
В днешно време, продавачите на книги от съветската епоха са заменили едновремешните филателисти. Истинската репутация обаче на пазара е свързана с предлагането на стари мебели. Много хора предлагат мебели от домовете си, които не използват, но които могат да изживеят втора младост, ако попаднат в добри ръце.
Обикновено хората купуват вещи от пазара за вилите си, а не малко от тях обзавеждат и ресторанти със старинни мебели. Търсенето на такива мебели във Вилнюс е голямо и никой не се интересува вече от съветските етажерки и шкафове.
Типичните апартаменти в литовската столица са просторни, с високи тавани и прозорци и хората се опитват да намерят нещо подходящо за обзавеждането им. Разбира се, най-ценните попадат в ръцете на най-заможните литовци.
Унгарците имат възможност да оставят непотребни вещи пред домовете си.
В Будапеща това се случва два пъти в годината и хората имат право да изнесат на улицата всичко ненужно. Няма никакво ограничение нито за количеството, нито за естеството, нито за размерите на вещите. По този начин два пъти в годината пред домовете могат да се намерят както стари списания и книги, така и старинни гардероби и хладилници.
Още с изкарването на вещите по улиците плъзват тълпи от хора, които си търсят нещо подходящо. В момента, който някой попадне на дадена вещ тя веднага става негова.
Цели семейства, в повечето случай цигански, са специализирали в събирането и препродаването на извадените вещи.
Първи пристигат събирачите на метали и резервни части, които разглобяват компютрите и техниката. След края на кампанията, градските служби по чистота минават и събират всичко, което е останало.
Всички любители на ските грижливо и доста отдалече се подготвят за новия сезон. Тези обаче, които не държат непременно да похарчат солидна сума за ново ски-оборудване от новите колекции знаят, че могат да попълнят екипировката си много евтино, ако посетят двата пазара за ски втора употреба: ски-борсите са пред стадион "Юнак" и в квартал "Дружба".
Съботно-неделните пазари за ски и екипировка втора употреба са сезонни и отварят врати, когато падне първия сняг.
На скиорските пазари търговците са склонни да се пазарят и да дадат отстъпка и на смешно ниските цени на предлаганите стоки. На тези пазари могат да се намерят запазени ски на цени от 20 до 100 лева, а хората, които ги посещават казват, че изборът наистина е голям.
Ски-борсите за много изгодни за родителите, чиито деца бързо растат и обувки, и ски умаляват. Цените все пак се определят от това до каква степен са амортизирани ските.
Не без значение и тук са марката и модела, но никъде другаде родителите не могат да купят детски обувки за 10 лева, нито пък те самите да се снабдят с нови обувки за 200 лева.
Много често наред със старата стока се продават и нови. На ски-борсите не липсват и предимно новите български якета на цени между 60 и 200 лева. Ръкавици са от 10 до 70 лева , а най-евтини са щеките - от 7 до 20 лева.
