Де е България? – Там, където бликащите води на минералните извори кръстосват надлъж и нашир гори и планини и през плодородни равнини ромолят неспирно към морето. Този опит за портрет акцентира върху водата. Но нима има живот там, където няма вода? Огромното значение на водата за наличието на живот, незаменимата й роля при протичането на различните жизнени процеси са били оценени от предците ни и те са строели чешми и кладенци, създавали са легенди за „жива вода”. Българската култура е съхранила пиететът към водата като национална черта.
Днес ние, техните потомци, удобно и често разточително ползваме този безценен ресурс на страната. Дори не се замисляме за поддържането на водния баланс на Родината, т.е. водата, която получаваме от реките, дъждовете и снеговете не би трябвало да надвишава по количество тази, която консумираме.
Не само потреблението на вода за битови нужди и напояване води до разход на този ценен за страната ресурс. Поради топлия климат част от водата, с която ни даряват небето и изворите, се изпарява. Логично възниква въпросът: Как да се възпрепятства този процес на загуба на национален ресурс?
Горите дават възможност да се противодейства на този процес и да се сведат загубите до възможния минимум. Те осигуряват сянка и хладина, бдят грижливо над реките.
В глобален план ни предстои обновяване на структурата на българското горско стопанство, като при това е добре да се подобри състава на горите. По-конкретно, може да се обмисли строителството на язовири от продълговат тип със засадени в непосредствена близост орехови масиви. Освен това, добре е поречията на реките също да бъдат залесени. При подборът на дърветата следва да се отчита не само типа сянка (хладината препятства изпарението на водата), но и типа коренова система (от нея зависи пропускливостта на почвата, осигуряваща коритото на реката).
Ако орехът осигурява солидна сянка и минимално изпарение, добре развитата коренова система на върбата укрепва речния бряг. Храсти като къпините също биха могли да бъдат полезни не само с корените и сянката си, но и с вкусните си плодове. Дори и когато водата се изпарява, короните на дърветата имат свойството да поддържат повишена влажност и да благоприятстват валежите.
Гората е верен страж на водата. Нейните възможности за опазването на водния ресурс на България трябва да бъдат основата за провеждането на целенасочени и научно-обосновани мероприятия по залесяването на страната. Доколкото гората при фотосинтезата пречиства въздуха, а той е планетарно богатство, не би трябвало да бъде проблем привличането на финансови средства по европейски проекти за осъществяването на тези мероприятия. Фирми и неправителствени организации биха могли да организират доброволни акции по залесяване. Ромолейки под клоните на дърветата, провирайки се през речните камъчета, водата се пречиства и досига онази кристална чистота, характерна за планинските потоци, в които волно живее пъстървата.
Природата има изключителни механизми да се самовъзстановява и да поддържа живота. Нашата задача е да изучим нейните закони, за да я направим по-дружелюбна.
Не е нужно да господстваме над нея, да я овладяваме, достатъчно е внимателно да й подсказваме нашите потребности и да следим нейните реакции на нашето въздействие. Успехът е постижим, само ако съчетаем нашата мъдрост с нейната сила.
