Водата. Източникът на живот на нашата планета. Тя е от изключителна важност за процесите протичащи във всеки един жив организъм на Земята. Тя е най-уникалното съединение, което може да съществува и в трите си агрегатни състояния при една и съща температура. Ние сме в по-голямата си част създадени от вода. Животът се е зародил във водата!
Водата е дошла на Земята още през нейното създаване. Тя е била донесена от милиони километри с метеоритите, които са падали на нашата планета още при нейното образуване. В днешно време, водата участва в почти всички дейности на хората. Ние, обикновените хора, я изполваме за нашите нужди без дори да се замисляме как тя е достигнала до нас. Проблемът идва в отва, че още по малко се интересуваме къде отива всичката тази вода, след като бъде използвана.
Малцина се замислят за нейния път от язовира до пречиствателната станция, ако въобще има такава. В миналите години всичката изполвана вода се е изливала директно в реките и океаните. Сега има изградени пречиствателни станции, но не във всеки град, да не говорим и за селата. С години тровим чистата вода с пестициди и всякакви други отпадни продукти породени най-вече от консуматорското ни общество. Оставаме слепи за това което пораждаме след нас. Приемаме нещо, от което сме зависими още от раждането си за даденост, като по този начин не се стремим да го запазим, а напротив – не усещаме как го унищожаваме. Докато стоим по половин час в банята не се замисляме, че някъде там, в дъното на социалните слоеве има хора, които не се къпят, не заради това, че не искат, а просто нямат питейна вода.
Докато „големите” се борят за нефт, власт и слава, никой не се замисля как живеят онези „най-малките”, как за тях една чаша с вода е по-скъпа от 1 литър бензин. Картинката в нашия саморазрушаващ се свят се влошва и то с прекалено бързи темпове. Има места, на които големи реки вече не стигат океаните поради факта, че се изпозват за напояване и изхранване на големи ферми и заводи, пак заради консуматорското ни общество, заради парите. Личи си, че мислим не по-далече от носа ни.
Кога ще се промени отношението ни спрямо първичното в нашето съществуване? Може би, когато станем една сутрин и видим, че няма вода дори да си измием зъбите. Надявам се това да стане по-рано. Ако продължава да се инвестира в неща източващи джобовете на хората няма да се получат нещата. Трябва да променим мисленето си. Трябва да започнем да търсим отговора на въпроса „Как тази вода стигна до мивката ми? Къде отива след това?”.
Предполагам, че са малко хората, които знаят, че водата в една европейска столица, като София не се пречиства след използването и. Макар и да има пречиствателна станция, количеството мръсна вода, което бива пречистено е само една трета от всичката използвана. В това просто няма смисъл. Губят се енергия и пари, с които могат да се изградят повече или по-големи пречиствателни станции. В градове като Стара Загора изобщо не съществуват обекти за пречистване на водата. И после се питаме защо са ни мръсни моретата и защо рибата в реките измира.
Когато дойде кризата, тази която ще удари всички хора, като шамар по лицето, тогава ще се замислим за промяна. Сигурно ще е късно за някои.Сигурно ще има войни по-зловещи от всички водени до сега. Обединението ще е трудно, но не и невъзможно… Нека помислим за последствията преди да е станало късно.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
