От векове се знае, че водата носи в себе си памет за световните събития. Тя знае всичко, ние н все още не можем да извлечем познание от нея. Все още не сме придобили необходимата мъдрост и опитност, за да постигнем това.
Водата може да промени всичко и всички. Тя извайва природни красоти в продължение на милиони години, пред които се прекланяме и благоговеем, но за един кратък промеждутък от време тя може да ни унищожи. Не случайно в Библията се говори за потопа, който коренно променя световния ред.
Водата контролира и моделира света. Без нея нямаше да се появи светът в днешния си вид. Без нея човек не може да съществува. Човек може дълго време да живее без храна, но без вода – не. Светът се крепи на нея, но ние не се уповаваме на нейната сила и мъдрост.
Ако се съобразяваме с водата, ще има ред, ще има мир, ще има спокойствие, няма да има глад, бедни хора и катаклизми.
Наводненията по света са като отговор на безхаберието на хората. Не можем и не трябва да живеем на принципа „След мен и потоп”, защото така ще прекъснем живота. Трябва ли нещо драматично да ни се случи, за да погледнем с други очи на света около нас. Но фактите са си факти – докато неприятностите не ни се случат, ние си живеем в едно илюзорно блаженство на спокойствие и безгрешност.
Светът върви към големи промени, но те ще доведат до големи катаклизми. Трябва да уважаваме природата, водата, въздуха, за да живеем в хармония.
Равновесието в нашия свят е нарушено и търсенето на баланса ще предизвика сериозни катаклизми. Постоянно слушаме за наводнения, земетресения, помитащи урагани и бури, с които Земята се стреми да покаже, че не всичко с нея е наред. Тези събития са отговор на нашата нехайност и безотговорност, защото ние не се грижим добре за нея.
Водата извайва облика на нашата планета. И затова ние трябва да бъдем в съзвучие с нея, а не да се борим с нея. Тази битка е обречена. Водата е сила, тя е неукротима, тя контролира. Водата е живот. И ако не си напомняме ежедневно тази проста истина, ще доведем до гибел нашата цивилизация.
Приемаме я за даденост, без да я оценим. Липсата й ни кара да се замислим за своето поведение и да стигнем до извода, че трябва да се променим, за да има баланс в природата.
Водата ни пречиства, тя отмива лошата енергия и ни стимулира да вървим напред. Но дали наистина познаваме нейната сила? Може би все още не.
Водата облекчава болката и ни дава сили. Затова сега е наш ред да се погрижим за нея така, както тя се грижи за нас вече милиони години. Не би трябвало да е трудно, просто трябва наистина да го поискаме.
Ако на въпроса „Какво искаме от живота?”, си отговорим, че искаме да сме добри и щастливи, то тогава трябва да дадем от себе си нужното, за да бъдем доволни.
Животът ни е това, което самите ние правим в момента. И ако водата е сила, мощ, промяна, то тогава трябва да бъдем с нея, да работим с нея и за нея, за да живеем в хармония.
