Вода... Една малка думичка, означаваща толкова много - тя може да бъде едновременно животоподдържащ еликсир и опустошителна стихия. Само какъв омайващ глас притежава – ту като предупредителна тръба зове за действие, ту разказва приказки, ту пее, ту кротко отброява времето... Природата й е дала сила да звучи нежно или мощно като най-красивите симфонии. Тихичкото покапване, забързаното ромолене и оглушителният грохот са само част от божествената й мелодия. Нима има човек, който не я почита или поне уважава? Почти всеки обича да седи близо до морския бряг и да слуша омагьосващия и отпускащ грохот от разбиването на вълните и раждането на нетрайната ефирна пяна. Малко са нещата, по-прекрасни от шума на живителните капки дъжд, падащи върху жадната почва.
Единственото нещo, по-омагьосващо за мен, е картината на бурното море. Изключително ми е трудно да опиша този феномен, но ще опитам. Високите вълни, разбиващи се в крайбрежни скали, бученето на приближаващата буря, издигащите се нависоко пръски пяна са неповторима гледка, която докосва нещо много дълбоко в нас. Водата като че ли иска да се втурне и да завладее сушата. Не по-малко вълнуваща е и гледката на спокойната като огледало безбрежна морска шир, по която нощем луната прави пътека за влюбените, а сутрин рано слънцето се къпе, за да огрее цялата земя. Водата също е и търпелив и талантлив ваятел. Тя дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Разнообразието на земната повърхност се дължи до голяма степен на нея. По морските и океански крайбрежия солената вода извайва чудни форми чрез стихийната сила на приливите. На сушата сладката вода създава езера и приказно красиви дефилета и проломи. Понякога се скрива под земята, където в мрачни тайнствени пещери създава приказки за царе и принцеси, за юнаци и елфи, за джуджета и магьосници, за да избликне отново на повърхността като бистър планински извор или гейзер. Когато водата няма къде да се оттече, тя създава лагуни или лимани. Сякаш изкуството и природата са се съюзили като са създали фантастично красиви пейзажи.
Водата е животворният източник на прохлада и живот в оазисите, открояващи се като островчета сред мъртвото море на безкрайните пясъци в пустините.
Водопадите са природни феномени, впечатляващи с хубостта и величието си. Водата, буйна и дива, се спуска от скалите, а шумът се слива с пеента на птиците. Отстрани тези пейзажи изглеждат като извадени от приказка - омагьосващо...
Дори водата в блатата си има своя неповторим чар. Блатистите води с цвят на чай и мъгляви зелено-черни тресавища сякаш носят мистичен заряд в себе си.
Водата е нашият извор на живот. Без нея съществуването ни би било невъзможно. През вековната си история ние, хората, сме осъзнали колко е важна тя и затова винаги сме се стремили да бъдем близо до нея. Нашите предци са си давали сметка, че тя е от съществено значение за оцеляването ни, за климата, за флората и фауната, накратко – за всичко, което представлява нашата земя. Затова от праисторията до наши дни човекът гради своите селища предимно край извори, реки, езера, морета и океани. Обликът на селата и градовете непрекъснато се изменя, но песента и ритъмът на водата остават едни и същи, непроменени от времето.
Минералната вода има лечебна сила. Затова и едни от най- предпочитаните места за отдих и почивка са курортите в близост до минерални извори.
За съжаление, ние не дооценяваме магическата течност, от която зависи живота ни, защото всекидневно я замърсяваме. Изхвърляме боклуци по плажовете, които през нощта, при отлив отиват право в морето. Да не говорим за фабриките, които изсипват силно отровни вещества във водните басейни. При търговията с нефт морето страда, защото често се получават аварии и изтича нефт. Тогава водата от среда за живот се превръща в гробница за живите същества.
Да не забравяме, че водата както може да бъде животворен елексир, така и е много опасна стихия. Всяка година тя унищожава милиони домове и погубва стотици хиляди хора.
Това е тя - водата. Понякога ласкава и нежна, в други случаи величествено красива,скъпоценна или смъртоносна,но винаги в движение,винаги пълна с енергия и винаги необходима.
криза, която тихо расте" />
