О казва се, че човешкото тяло също разполага с нещо като чекмедже за ненужни вещи.
В нас съществуват редица органи и структури, които са изпълнявали важна роля за далечните ни предци, но днес са практически безполезни, макар да продължават да заемат място. Наред с това те често създават проблеми — от лека болка до животозастрашаващи инфекции. Това налага хирургичното им отстраняване и за пореден път потвърждава, че изобщо не се нуждаем от тях.
Еволюцията обаче не спира. Някои от тези анатомични особености вече са напът да изчезнат, като голяма част от хората се раждат без тях.
6 human body parts we don't really need - and could easily live without https://t.co/ibW2HCZu76 https://t.co/pSPNWSUCAb
— New York Post (@nypost) October 3, 2026
1. Апендикс
Апендиксът представлява малка тръбичка в началото на дебелото черво, разположена в долната дясна част на корема.
Тази малка торбичка може да се инфектира и възпали (състояние, известно като апендицит), което причинява внезапна болка, гадене, запек и подуване. Ако се спука, инфекцията може да се разпространи в коремната кухина и да застраши живота. Ето защо пълното му отстраняване е една от най-честите спешни операции (около 300 000 годишно в САЩ). След интервенцията човек продължава да води напълно нормален и пълноценен живот.
Благодарение на теориите на Чарлз Дарвин дълго време се смяташе, че апендиксът няма никаква функция и е просто рудиментарен орган, останал от времето, когато предците ни са се хранили предимно с твърда растителна храна. През последните години обаче се появиха доказателства, че той съдържа голямо количество имунни клетки, помагащи в борбата с микробите, както и полезни бактерии, подпомагащи храносмилането.
2. Жлъчен мехур
Жлъчният мехур съхранява и концентрира жлъчката - храносмилателна течност, произвеждана от черния дроб, която разгражда мазнините. Той се намира точно под черния дроб, в горната дясна част на корема.
Подобно на апендикса, премахването на жлъчния мехур е изключително разпространена операция - в САЩ се извършват над 1,2 милиона такива процедури годишно. До това се стига, когато камъни в жлъчката предизвикат болезнени запушвания или когато пациентът изпитва чести жлъчни кризи с пронизваща болка след прием на по-тежки храни. Операция се налага и при инфектиране на органа.
При отстраняване на жлъчния мехур жлъчната течност започва да се оттича директно от черния дроб към тънките черва, без да спира за съхранение. Храносмилането продължава нормално, тъй като жлъчката просто капе равномерно в храносмилателния тракт, вместо да се отделя на по-големи порции.
3. Сливици
Сливиците функционират подобно на лимфните възли - те филтрират микробите, влизащи през носа или устата, за да предпазят организма от инфекции.
Тези две тъканни образувания се намират в задната част на гърлото и могат хронично да се подуват или инфектират. Уголемените сливици понякога блокират дихателните пътища по време на сън, което води до хъркане и смущения в съня.
В такива случаи лекарите препоръчват премахването им. Процедурата е много честа, особено при децата - в САЩ се извършват над половин милион операции годишно. Дори и без сливици, организмът продължава успешно да се бори с инфекциите.
4. Мъдреци
Мъдреците поникват в най-задната част на устата обикновено между 17 и 25-годишна възраст.
Тъй като в челюстта рядко има достатъчно място за тях, те често създават проблеми: ретинират (застават под венеца), притискат и увреждат съседните зъби или развиват кариеси поради това, че са трудни за почистване. Всичко това може да причини силна болка и подуване.
Около 5 милиона души годишно се подлагат на изваждане на мъдреци, а близо 20% от хората изобщо нямат такива зъби.
Мъдреците са наследство от нашите еволюционни предци, чието меню се е състояло от твърда и сурова храна, изискваща трети комплект кътници за дъвчене. Изследванията показват, че челюстите на древните хора са били по-големи и с лекота са побирали допълнителните зъби.
5. Мускул на предмишницата (Palmaris longus)
Този мускул се простира от вътрешната страна на предмишницата до дланта. Той участва във сгъването на китката - при писане на клавиатура, отваряне на буркани, ръкопис и други движения. В същото време близо 25% от хората се раждат без него.
За да проверите дали го имате, поставете ръката си дланта нагоре върху равна повърхност. Съберете пръстите си в юмрук и леко сгънете китката нагоре: ако в средата на китката се издигне тънко сухожилие, това е именно palmaris longus.
Интересното е, че мускулът може да съществува само на едната ръка, а при някои хора се наблюдават и дублирани сухожилия.
Учените смятат, че сме развили този мускул в миналото, за да се катерим по дърветата и да се люлеем по клоните. Днес, когато това вече не е част от ежедневието ни, липсата му по никакъв начин не влияе на силата на ръката.
- 6. Плантарен мускул (Plantaris)
Подобно на palmaris longus, плантарният мускул е малък и тънък, но се намира в задната част на подбедрицата.
В медицината е известно състоянието „тенис крак“, което представлява разкъсване на този мускул, често придружено от увреждане на по-големия прасечен мускул. Това причинява остра болка и характерно изпукване в прасеца.
Между 7% и 16% от хората никога няма да изпитат този проблем, тъй като се раждат без такъв мускул. Макар повечето експерти отдавна да го смятат за напълно излишен, някои специалисти допускат, че той има функция, различна от генерирането на сила - например да подпомага баланса, стойката и координацията при движение.
