Водата е Живот! Знам, че звучи като клише, но не се сещам как по-иначе да я назова. Наскоро прочетох цяла книга за водата, че е живо същество, че има памет. Ванга в своите пророчества неведнъж е споделяла, че Водата ще стане по-скъпа от златото. Дано това време е по-близо, та и ние,българите,да забогатеем като хората, защото такова богатство на минерални води май никъде няма, но дали го използваме пълноценно, специалистите знаят най-добре.
Обожавам минералните басейни! Винаги, когато мога, се наслаждавам на това естествено и специфично общуване с водата – тази, която те масажира, милва, разхлажда, тонизира и лекува. Прекрасни минерални басейни – в Добринище, Хисар, Банкя, Велинград, Меричлери… Ами морската…Ех, морето! Соленка на нашето море, по-соленка на Егея, но навсякъде – красота и енергия, здраве и релакс.
Водата е Любов! Не може да не е! Всичко живо я обича и Тя ни обича! Спомням си ледения и дъх на пиринските езера –високо, високо…Всяко лято поливам зеленчуковата си градина на село от един голям долап – студена, студена –като малки рекички се разлива по вадите, носеща живот на растенията.Буйна, мощна, главоломна, на моменти и страшна съм я запомнил, когато през младежките си години една група се спускахме по река Искър една пролет с надуваем понтон.
Водата е Емоция, Преживяване! Дни наред плавахме до устието на Искър за срещата ни с Дунава. Прекрасна възможност за практикуване на този спорт. Реки, язовири, езера – уникални мяста за отдих, риболов, за среща с природата и, бих казал, нейната майка –Водата. Така мисля, че нашата майка е природата, а нейна е Водата. Каква невероятна трансформация, гъвкавост, адаптивност, какво Богатство –дъжд, сняг, лед, сладка, солена, но идваща от Вечността и носеща Живот – това е Тя – Водата!
Дано успеем да я опазим, да я запазим, като не замърсяваме и като пестим. Лятото, когато плувам в нашето море, обичам да съм с шнорхел и очила, защото е голяма наслада човек да наблюдава един друг свят, красив и многоцветен, но същевременно ми става тъжно от факта, че морето ни се замърсява: стъклени и пластмасови бутилки, бирени кутии, найлонови торбички…Не е така на гръцките плажове, поне не в такава степен. И тука е голямата тема за екологичното възпитание, за постоянната мисъл, от която трябва да се ръководим, че ние сме временно тук, че след нас ще има още поколения от човешки същества и заради тях трябва да съхраним водното богатство, да пазим природата, да я уважаваме и обичаме. Слънцето, вятърът и водата са и ресурс, и стихия, те могат да са в полза на човека, но често той ги предизвиква и отмъщението им може да е страшно. От водата зависи и хлябът ни, от този кръговрат зависи и нашият живот. Независимо каква е – сладка или солена, обикновена или светена – без нея не можем, защото е безценна. Нека винаги, когато пуснем крана на чешмата, да възприемаме тази течност като изключителна ценност, защото тя е част от нас, а ние сме част от нея – от раждането си до нашия край.
