Вода

„В целия свят няма нищо по-меко и по-податливо от водата, но тя надделява над твърдото и здравото. Никой не може да я преодолее, въпреки че всеки може да я победи. Податливото побеждава здравото. Мекото преодолява твърдото. Всички знаят това, но никой не се осмелява да действа така."

Лао Дзъ

Водата е красота. Кристал най-чист на езеро във Рила. Невинна е - сълза на мъничко дете; от радост. Нетрайна - капчица роса с проблеснал слънчев лъч във нея. Изящна е - в симетрията на замръзнали снежинки. И нежна - в шепота и лекото докосване на пролетните дъждове. Ефирна е - бял облак полетял в простора. Искряща е - пътека лунна светлина в морето нощно. И ослепителна - във бялото на недокоснат сняг по склонове планински. Преливаща - от розовото в утринна мъглица, до мастиленото в най-дълбокото на океаните. Разговорлива е - във ромона на ручеи забързани бърбори и разказва приказки. И пееща, ала единствено напролет със капчуците. Завихрена - парченце лед в разклатената чаша със уиски. Замислена понякога - увиснала на крайчеца на лист зелен самотна капка дъжд. И крехка е, сапунено балонче, сътворено от дете и вейнато от вятъра. Водата е магьосница - пречупва светлината, за да грейне над света дъга. 

Водата е стихия. Немирна е - излиза от коритата на реките, залива къщи и дворове, отнася мостове. И завладяваща - поглъща брегове, като цунами, връхлитащо внезапно. И бурна е -- залива палуби, потапя кораби; и пази ги за себе си в дълбокото. Неовладяна - лавина падаща във планината с все по-висока скорост; разбива дървените хижи на трески. Немилостива е - унищожава посеви чрез летните градушки и порои. И тиха е във своите злини - прониква в дупки и пукнатини, започва да руши скалите. И упорита е - не я разсейват слънчеви лъчи, щом като мъгла реши отново да затвори летищата и да потъне всичко в сиво. Обидена е може би - за отношението ни към нея; за изкуствените торове, които се просмукват в почвата, за мръсните канали и заводите, изливащи отрови в нея. И сигурно не ни обича, когато се опитваме да я владеем, да променяме посоката, в която е избрала да тече, да я спираме, чрез бентове и да я вкарваме в тръбопроводи.

Водата е живот. Навсякъде около нас е - покрива близо 2/3 от планетата. Навсякъде във нас е - съставя 70% от телата ни. Водата е живот. Незаменима е - не бихме издържали и седмиа без нея. Солена е, като морето, за да ги има делфините, косатките, коралите и други чудни същества от дълбините. И сладка е - като реките, за да плуват пъстървите на воля, да утоляват жаждата си горските животни. Бърза е - планински извор, подхранен от стопени снегове. И неподвижна - покрита с бели лилии. Ледена е - пази планински върхове от слънцето и дава дом на северните обитатели. И топла - за да ги има летните ни морски спомени. Невероятно силна е - захранва електроцентрали и побеждава огъня, гаси пожари. И път е - там, където няма пътища, а с лодки хората пътуват по реката. Необходима е - за да растат дърветата, цветята да цъфтят, земята да не се превръща във пустиня. И нужна е на хората - да се налее житото, да бъде сочно гроздето, да няма глад, да не пресъхват кладенци, чешмите да текат.

Водата! Красота, стихия и живот. И нека да я пазим!