"Новие известия": Русия има разногласия с 11 от 17-те си съседи

Р усия постепенно се оказва във все по-плътно неприятелско обкръжение. Неотдавнашните събития около демонтажа на "Бронзовия войник" в Естония попълниха редиците на "недобрите съседи" на Русия. Сега лоши могат да бъдат наречени отношенията с 11 от 17-те страни, с които Русия граничи, пише вестник "Новие известия".

При това отношенията се влошават не само с тези съседи, противоречията с които са обективно предопределени, но и с онези, които просто не са съгласни да признаят Русия за велика държава. При това само с три от тези 11 страни - Япония, Китай и Норвегия, противоречията са предопределени от някакви обективни исторически обстоятелства, се посочва в публикацията.

Русия не се кани да даде на Япония четирите спорни острова от Курилския архипелаг, а Япония упорито продължава да ги смята за свои Северни територии. Аналогична е причината за конфликта на Русия с Норвегия - не е разделена акваторията на Баренцово море.

През последните години Русия уреди граничните си спорове с Китай, при това не в своя полза, давайки на Китай остров и половина в река Амур. Източникът на конфликта тук е неравномерността на заселването на пограничните територии на двете страни. От руската страна на границата живеят 10 милиона души, а от китайска - над 100 милиона души, като на китайска територия населението нараства, а на руска - намалява.

Останалите спорни съседи на Русия са бивши републики от СССР, както и Полша. През миналата година силни разногласия възникнаха между Русия и Грузия. Отначало Русия забрани вноса на грузински вина и минералната вода "Боржоми", след това се стигна до експулсирането на грузинци и транспортната блокада.

Отношенията с Украйна и Беларус през последните години стремително се влошиха. В първия случай това стана след конфликта около подялбата на Черноморския флот и намесата на Русия в противопоставянето между кандидатите за президент Виктор Юшченко и Виктор Янукович. В крайна сметка Русия повиши цените на газа за Украйна, а Украйна направи един от приоритетите на своята политика влизането в НАТО.

С Беларус Русия формално изгражда съюзна държава от 1994 г. В реалността икономическата интеграция между двете страни се провали. Единна валута и единни данъчни закони няма. Нещо повече, през тази година на митниците започнаха да събират от автомобилистите от двете страни данък за използване на пътищата на другата държава.

А когато през зимата Русия повиши цените на газа за Беларус, в отговор беларуската страна повиши заплащането за транспортиране през нейна територия, което доведе до временно спиране на износа на нефт в Европа. Сега Русия е изправена пред необходимостта да изгражда нефтопровод, който да заобикаля нейния западен съсед, когото до неотдавна смяташе за най-верния си съюзник.

Отношенията на Русия с балтийските страни от самото начало бяха влошени, тъй като Русия беше правоприемник на СССР, възприеман от хората в тези страни като страна-окупатор. Периодично политиците от балтийските страни поставяха въпроса за това от Русия да бъдат поискани компенсации за окупацията. При това посочваха суми от десетки милиарда долара.

Латвия в един момент се опита да получи Питаловски район в Псковска област, който е бил в Латвия от 1920 г. до 1940 г. През 2005 г. двете страни подписаха договор за границата и сега въпросът е изчерпан. Но латвийската копърка не се допуска в Русия заради надвишаване на нормите за бензопирен.

Политологът Дмитрий Орешкин казва за "Новие известия", че настоящата руска идеология е опит за получаване на реванш и възстановяване на великата държава. Според него обаче Русия не разполага с онова нещо, което може да я превърне в притегателен център и силно геополитическо влияние - мощна и разнообразна икономика. Хората в бившите съветски републики искат да живеят "като в Германия, а не като в Смоленска област", затова всички се ориентират на Запад. На Русия й остава само да ограничава вноса на стоки местно производство и да повишава цените на енергоносителите.

Сред постсъветските републики добри могат да бъдат наречени отношенията само с Армения, която зависи от доставките на руски енергоносители и присъствието на руската военна база в Гюрма, както и с всички средноазиатски републики.

Според Дмитрий Орешкин за днешната руска политика е показателно, че "на европейския фланг успехи няма никъде, а на източния, с режимите от типа на Туркменбаши, нещата при нас не стоят лошо". Той казва, че стремежът на тези страни към Русия е свързан с тяхната относителна неразвитост.