В естниците се занимават с поредната акция на министъра на вътрешните работи Петков, който разкри отдавна известни на обещството агенти на
бившата Държавна сигурност.
"Труд" пише, че президентът и премиерът са били "оставени в неведение" -не са били уведомени предварително за действията на Румен Петков.
"Политици донасяли на ДС и чужди служби за пари", твърди в интервю за "24 часа" Методи Андреев, бивш шеф на комисията по досиетата. Според него следващата стъпка трябва да бъде: "Да се гласува закон, за да се създаде ред за разкриване на всички архиви на бившите служби, особено онази част, която се отнася до хората, които определят нашето битие в момента. Да не се търси сензационност, както в случая с изкарани данни за журналисти. Имам усещането, че МВР провежда каубойска стрелба и каквото улучи - това не е държавна политика. Нещо повече - това е изключително непрофесионално."
"Най-смешните досиета на България", е заглавието на анализ в "Сега". Със саркастичен тон се коментират обясненията на МВР, че съдържателите на явочни квартири можело да не знаят за какво се използват домовете им. Или че колкото и донесения да е писало едно лице срешу други хора, то всъщност е работело за държавата.
Или че агентите са били обиктовени научни работници, които пишели анализи. "От самото начало в законите бяха заложени куп "вратички", позволяващи на сътрудниците на ДС да останат тайна - било като се реактивират, било като се прехвърлят към служба, чийто архив не се отваря", заключава авторът.
"Важно е как ще отворим досиетата", пише "Стандарт". "Истината няма да бъде пълна без граждански контрол над архивите и без да бъдат проверени и отворени материалите на другите държавни ведомства, наследили бившите управления на ДС.
МВР е готово да спазва закона, който разсекрети информацията на ДС. Останалият архив пазят в НРС и Министерството на отбраната. Сега там трябва да проявят разбирането, че законите са еднакви за всички и трябва да се спазват."
"Петков се цели в постовете на Станишев", е преценката на полк.о.р. Цвятко Цветков, член на ВС на БСП, бивш шеф на ДС. За "Труд" той коментира: "Зад шума, който сега се вдига около досиетата, стоят две неща. Първо, атака срещу БСП и нейната роля в прехода. И второ, опит да започне старта на едно ново статукво, в което старите играчи на прехода от 1990 г. насам,
техните клиентели и връзки да бъдат заменени с други. Веднъж като политически елит и втори път като владелци на икономически и финансови позиции тези хора на новото статукво ще определят пътя на България по образеца на страните от ЕС.
Като прибавим към това и голямата битка за европарите, която е във фокуса на целия политически, икономически и финансов живот у нас, и я съчетаем с битката за властта в страната, ще разберем каква е далечната цел на тази операция по разкриване на архивите на бившата ДС."
"Службогонци напускат НДСВ заради Борисов", признава в интервю за "24 часа" секретарят на НДСВ Владимир Дончев. За възможността НДСВ да напусне коалицията той отговаря: "Всяка партия в коалицията носи отговорност за изпълнението на определена програма. И ако това е невъзможно, тя може да преоцени участнието си в коалицията. В никакъв случай това не е свързано с някаква конкретна близка дата. Всичко е възможно в по-дългосрочен период. Но не казвам, че на 2 януари нещо ще се
случи. Но НДСВ е в коалицията с ясни надпартийни цели - членството в ЕС и изпълнението на политическа програма, която да продължи постигнатото от НДСВ."
Под заглавие "НДСВ не се кани да издига кандидат-президент сега" зам.-председателят на НДСВ Пламен Панайотов обстойно представя актуализирания план на коалицията за действия до края на годината. Пред "Сега" той подчертава, че сърцевината на този план са мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се справи България с проблемите с последните 6 червени области, посочени от ЕС.
"Става дума за комплексни проблеми, с решаването на които не би могъл да се справи самостоятелно който и да е член на кабинета. Става дума за мерки, които зависат до голяма степен и от парламента, и от органите на съдебната власт, както и от редица публични институции, като Сметната палата например. В НДСВ считаме, че всеки трябва да поеме своята част от отговорността."
"Първанов не може да бъде партиен заложник", обявава в интервю за "Труд" Михаил Миков, председател на ПГ на Коалиция за България. "Виждаме, че политическата сцена в България от една страна е запълнена от партиите, а от друга - от неща като ГЕРБ, които още не са изяснили своята политическа и идейна платформа, освен че искат власт. Но не са казали имат ли намерение да участват в избори. Засега само плашат, че ще се явят и поставят условия да не го направят. Това не дава възможност на този етап да се прогнозират опонентите на президента Георги Първанов за изборите."
Според Миков трябва да има формула, която да не прави Първанов партиен заложник на една или повече партии, които го подкрепят.
"Нараства недоверието към ключови представители на правителството", е озаглавен анализ в "Дневник". Изследване на обществено-политическите нагласи през май, проведено от агенция "Алфа рисърч", очертава следните основни тенденции:
- Значителен ръст на недоверие към ключови представители на правителството.
- Стабилизиране на електоралната подкрепа за основните партии в
рамките на установените през април.
- Продължаваща разнородност на електоралния потенциал на ГЕРБ и консолидиране на десни избиратели около ДСБ.
"Бизнесът започва да гледа законопроектите под лупа", информира "Сега". Всеки законопроект, който влиза в Министерския съвет, ще трябва да бъде придружаван и от задължителна оценка за въздействието му върху бизнес средата. Това предложение ще внесе в кабинета министър Румен Овчаров.
Първоначално оценката ще се изготвя от министерствата, а по-късно това ще се прави и от представители на бизнеса.
"Бизнес имоти за 350 млн. евро купени за година", отбелязва "24 часа". Това е станало в периода 2005 и началото на 2006 г. Само за 6 месеца били сключени сделки за 230 млн. евро. Най-голям процент от инвестициите били в търговски площи - 62%. В офиси са вложени 19% от всички пари, а в индустриални площи - 1%.
"Битката за "България Ер" на финалната права", пише "Пари". Експерти от авиационния бранш коментират, че този път като че ли има политическа воля националният авиопревозвач "България Ер" да бъде реално раздържавен. За никого вече не е тайна, че държавата едва ли ще може със собствени ресурси да поддържа стабилен национален превозвач, още повече в условията на жестока конкуренция с чуждите превозвачи след отварянето на
небето. Въпросът е да намерим подходящия инвеститор, който няма да ликвидира компанията, а ще я развива и утвърждава.
