А мерикански физици ни зарадваха с новината, че са открили механизъм, по който информация може да се възстанови след попадането й в черна дупка.
Остава само информацията да е абонирана и за "Physical Review Letters", за да може да се запознае в броя от 20 май с плана за бягство от гравитационния капан.
Вече и от "Пътища и съоръжения" знаят, че черната дупка е област на пространството, където гравитацията е толкова силна, че според Айнщайновата обща теория на относителността от нея не може да се измъкне дори светлината.
През 1970 г. Стивън Хокинг показва че информация, като например личните данни на поглъщана от черна дупка материя, изчезва завинаги. По онова време твърдението на днес най-прочутия жив физик заплашва да обърне с главата надолу квантовата механика, тъй като основен принцип на тази иначе отлично работеща физическа теория гласи, че информацията не се губи.
Почти две десетилетия трябват на повечето физици, за да се съгласят с идеята на Хокинг. Към края на 90-те години обаче гласовете на скептиците стават по-многобройни и шумни. Самият учен се отрича от нея през 2004 г.
На никой обаче досега не му се е удало да инструктира бедната информация по какъв начин да се измъкне от капана на черната дупка.
Ето че сега екип от държавния университет на Пенсилвания, начело с директора на космическия институт Абей Аштекар, претендира да е открил точния механизъм, по който това може да стане.
Той се основава на предположението, че пространство-времето се простира по-нашироко, отколкото се е предполагало досега, което дава възможност на информацията един хубав ден да се появи отново.
За да обясни откритието си Аштекар прибягва до познат герой от "Алиса в страната на чудесата": "Когато Чеширският котарак изчезне, усмивката му остава. Свикнали сме да мислим, че същото е и при черните дупки. Анализът на Хокинг предполагаше, че в края на живота на една черна дупка, когато тя напълно се изпари, на нейно място остава сингулярност или безкрайна кривина на пространство-времето, която служи като непреодолимо тресавище за намиращата се в нея информация."
В действителност обаче, според Аштекар, подобни сингулярности не съществуват. Колегите му, докторантът Виктор Таверас и индийският физик проф. Мадхаван Варадараян, го подкрепят напълно.
"Информацията само изглежда изгубена, тъй като сме гледали към ограничена част от действителното квантово-механично пространство-време", обяснява Аштекар.
"Когато вземем предвид квантовата гравитация обаче, тогава пространство-времето става доста по-обширно и информацията би могла да се появи отново в далечно бъдеще от другата страна на това, което първоначално се смяташе за край на пространство-времето."
Според него пространство-времето не е континуум, както някога се е смятало от физиците. Вместо това, то е изградено от отделни строителни блокове, подобно на парче плат, което ни изглежда като непрекъснато, но всъщност е изтъкано от множество отделни нишки.
"Едва когато осъзнахме, че идеята за пространство-времето като континуум е само приблизително вярна, на нас ни стана ясно, че сингулярностите са просто изкуствен продукт на нашата убеденост в нея", разказва Аштакар.
Физиците използвали двуизмерен модел на черна дупка, за да изследват квантовата природа на събратята й от реалния четириизмерен свят. Те открили значителни прилики между двуизмерния математически модел и сферичните четириизмерни черни дупки, което им дало основание да обявят, че са намерили техния общ механизъм на работа.
За всеки случай обаче екипът на Аштакар в момента усърдно търси методи за непосредствено изучаване на четириизмерни черни дупки.
криза, която тихо расте" />
