Кървав Ден на победата в Грозни, чеченският президент убит

П�з �зидентът на Чечения Ахмад Кадиров бе убит при терористичен акт на стадиона в столицата Грозни по време на тържествата за Деня на победата 9 май. Загинали са още шестима души, сред които председателят на Държавния съвет Хюсеин Исаев; десетки са ранените. В тежко състояние е командващият руските войски в Северен Кавказ ген.-полк. Валерий Баранов, който изгубил единия си крак.

Експлозивът, който избухна малко преди 10 ч. българско време, бил заложен под ВИП ложата на централната трибуна. В същите минути на Червения площад в Москва се провеждаше тържественият военен парад по случай 59-годишнината от победата над хитлерофашизма и края на Втората световна война.

Експлозията стана на практика на живо, пред тв камерите, които следяха честванията в чеченската столица. Друго взривно устройство е било открито в съседство на стадиона в Грозни и обезвредено.

Президентът на Русия Владимир Путин коментира по телевизията инцидента редом със сина на Ахмад Кадиров. Поста на загиналия президент се поема временно от чеченския премиер Сергей Абрамов, а погребението на Кадиров е днес.

Първоначалният отзвук от Чечения е, че и да е имал врагове Ахмад Кадиров, хората там са обединени от общата беда - убийството на президента, вдъхнал през годините на ръководството си надежда за по-добро бъдеще, коментира БНР.

Атентатът, при който загинаха още кореспондентът на "Ройтерс" Адлан Хасанов и 8-годишно момиче, бе осъден от всички влиятелни политици и политически сили, както и от основните вероизповедания - мюсюлмани, християни, будисти. Многобройни са съчувствията и посланията от чужбина - от Вашингтон и Брюксел до Израел и Техеран.

Лидери на непримиримата въоръжена опозиция като Масхадов и Басаев бяха осъдили Кадиров на смърт за предателство, припомня БНР. Като главен мюфтия на размирната република, убитият президент бе противник на шериатското право и екстремисткия клон на исляма, известен като "уахабизъм" и намерил почва в Северен Кавказ именно през 90-те години. След опита в края на ХХ век в касапницата на войната да се вкарат Дагестан и други републики, той стана яростен опонент на тогавашните чеченски лидери Масхадов и Басаев.

Все още никой не е поел отговорността за нападението на стадион "Динамо", но се предполага, че е дело на чеченските сепаратисти, коментира РФИ-България (RFI.bg) и предлага мнението на Елен Бран, специалист по Русия и политолог:

"Този атентат бе насочен срещу главата на чеченската република и проруската политика, но в същото време и срещу военната власт. Атентатът има няколко цели.

Първата е може би да покаже, че противно на това, което казва Кремъл, чеченският въпрос изобщо не е решен, въпреки референдума през 2003 г. и президентските избори, издигнали Ахмад Кадиров на поста президент. Още повече че изборите са доста съмнителни. Решението на проблема може да бъде единствено политическо, а не военно.

Втората цел на атентата е призив към Запада. Авторите на атаката очевидно се чувстват изоставени. Те искат европейците да окажат натиск над Путин, за да може въпросът да бъде решен веднъж завинаги. В противен случай войната може да продължи десетилетия."

Ахмад Кадиров първоначално бе отявлен противник на руската политика, но после смените позицията си и застана начело на Чечения след избори, организирани от Кремъл, припомня РФИ-България. Този ход на Москва целеше да смени тогавашния държавен глава Аслан Масхадов, защитник на независимостта на областта. Кадиров отказваше да преговаря с Масхадов и заявяваше:

. "Никой повече от нас не иска връщането на мира и реда в страната. Що се отнася до мен, не желая войната просто да бъде прекратена, а да приключи напълно. Трябва да предотвратим идването на друг имам, който да призове чеченския народ да се надигне срещу Русия. Не разбирам демократите, които искат започване на преговори с Масхадов. Той бе президент на тази република, но не направи нищо, за да предотврати убийствата, вземането на заложници и инвазията на Дагестан. Можем да установим контрол над врага."