Н яма как да не сте чували за онзи изтъркан виц, който Волен Сидеров преди време повтори в парламента - "Какво значи МВР? Е, как какво - Маджо вика Румен..."
Натоварената откъм знакови съдебни дела седмица показа, че в този виц има повече истина, отколкото ирония. Един "добре облечен бизнесмен" направи на луди държавата - полицията, съдебната власт и софиянци.
Накрая като холивудска звезда позира със самодоволен жест пред фотографите. Младен Михалев-Маджо, един от основателите на борческите бригади и СИК, се оказа най-трудно призованият свидетел по делото срещу заподозрените за убийството на Милчо Бонев, повече познат като бай Миле. И не спести да покаже, че е един от най-пазените хора от властта.
Сряда - Съдебната палата
В чест на Маджо районът на съдебната палата е отцепен, паркираните коли са вдигани с паяци. В самата сграда частни гардове със зловещи погледи пазят в завиден синхрон заедно с полицаи с бронежилетки и служители на съдебна охрана.
Влизането в сградата става след щателна проверка на багажа. На вратата на самата съдебната зала, където се гледа делото за убийството на Бай Миле, цивилни полицаи извършват повторна проверка за оръжие.
Адвокати разказват как дори и зам.-председателят на Върховния касационен съд и председател на наказателното отделение - съдия Румен Ненков, е върнат и принуден да мине през скенера.
Въпреки че делото започва в насрочения час, на поименното повикване Младен Михалев така и не се явява. Ако това се бе случило с всеки друг простосмъртен свидетел, резултатът щеше да бъде или глоба, или принудително довеждане.
Маджо все пак идва в съда, но три часа по-късно. Влиза в съдебната зала със самочувствието на прокурор, който е сигурен, че цялата държава стои зад гърба му. Под ризата му личи бронежилетка, а гардовете му заемат празните места зад подсъдимите, което само по себе си е прецедент (съдебната охрана изрично забранява запълването на тези места).
За да влезе в залата, той минава през специален коридор, който, забележете - се използва от съдиите, за да не се срещат с подсъдимите. Залата е пълна с журналисти и съдия Петя Крънчева трябва да покаже, че тези работи не са хубави.
След като изслушва по-скоро дежурното й конско (в стил "всички свидетели са равни"), именитият сикаджия се извинява и с лукава усмивка добавя, че е закъснял заради трафика в София.
С констатацията "вие се оказахте най-трудно откриваемият субект в държавата" съдия Крънчева иска от него постоянния му адрес. За да покаже уважението си към съда, Маджо решава да бъде конкретен:
"В Европа"...
Цялата тази суматоха едва ли е помогнала за развитието на съдебния процес - именитият свидетел даде възможно най-безполезните показания в цялото дело.
Да, познавал е бай Миле от средата на 90-те. Двамата имали общ бизнес, но впоследствие се разделили. Не, не знае кой и защо може да го е убил. Бай Миле не му е казвал, че се чувства застрашен. Не познава обвиняемите.
След като приключи с показанията, цялата история с показното придвижване се повтори. Уж равният с всички останали свидетели излезе под погледа на съдия Крънчева през служебния коридор. Движението около Съдебната палата бе спряно, а половин час по-късно сборът от полицаи-охранители-гардове изчезна безследно.
И докато Младен Михалев пустословеше в залата, униформени полицаи, пратени да засилят охраната на Съдебната палата, пребиха фоторепортера от в. "Експрес" Емил Иванов, който искал да снима свидетеля на излизане.
Полицаите затворили Иванов в един от дворовете на Съдебната палата, след което с ритници го свалили на земята, настоявайки да изтрие направените снимки.
Обясненията на институциите за безпрецедентните мерки за сигурност, както и при други подобни кризисни моменти, си противоречаха тотално.
Първоначално лансираната версия бе, че засилената охрана в палатата е наложена от получен по оперативен път сигнал за готвен терористичен акт. Логично зададеният на институциите въпрос защо, след като е имало такава заплаха, достъпът до залата не е бил ограничен за всички и защо само някои са могли да ползват услугите на охрана и да вземат мерки, за да се предпазят от евентуален атентат, не получи отговор.
С официално съобщение по-късно през деня МВР съобщи, че зам.-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов е потърсил съдействието от вътрешното министерство за съдебните заседания в сряда, четвъртък и петък поради съществуваща опасност от ликвидирането на свидетел.
Самият Бонгалов беше принуден по-късно да признае, че "оперативният сигнал" за заплахата всъщност дошъл от МВР. Вътрешният министър Румен Петков, пренебрегвайки лансираната от собственото си министерство версия, заяви впоследствие, че задачата на полицаите в Съдебната палата е била да пази магистратите.
Които пък въобще не знаеха, че е готвен атентат. Обичайната практика по инструкции е, когато има заплаха за терористичен акт сградата да се запечата за 24 часа и никой да не се пуска вътре до изтичането на срока.
Макар и поискана за три дни, в четвъртък охраната на Съдебната палата, макар и засилена, нямаше нищо общо с мерките около посрещането на Маджо.
Той най-вероятно беше отпътувал за дома си в Европа, без да се яви на друго дело, по което е свидетел - това срещу братята Маргини. Според съдия Лада Паунова призовкарите не могат да го открият на адреса, който е посочил. Нищо, че преди 24 часа е бил под носа им.
