Пчелите

К ак да бъдат спасени пчелите в Европа? Този въпрос занимава не само хората, които ги отглеждат, тъй като през последните години броят на пчелите драстично намалява.

Според едни причината за това е в пестицидите, а според други - в стреса и електромагнитните полета.

Втората теза е подкрепена от изследвания в Белгия и Германия, но според пчеларите зад тези резултати стоят самите производители на пестициди.

60-годишният Герхард Бан от Кьолн е вече над 15 години пчелар и отглежда 15 хил. пчели.

В края на зимата обаче, когато отворил кошерите си, останал шокиран, тъй като цял един рояк бил изчезнал, а два други били унищожени. По земята имало стотици мъртви пчели.

Бан смята, че няма никакво обяснение за този феномен. Резултатите от изследването на мъртвите пчели не са довели до нищо конкретно.

"И трите колонии бяха добре гледани, не разбирам какво се случи. От опит обаче знаем, че пчелен рояк, засегнат от вируса вароа, се опитва да избяга, за да се отърве от паразита", споделя той.

За половин век броят на пчелите е намалял три пъти

Днес в Германия има едва 800 хил. пчелни рояци, а пчеларите са 80 хил. Един кошер с рояка струва между 150 и 200 евро.

От германската федерация на пчеларите алармират за огромните щети, които нанасят пестицидите.

В САЩ измирането на пчелите е достигнало заплашителни размери, а това оказва влияние върху естествената опрашване.

Още през 1935 Айнщайн повдига въпроса: "Ако пчелите изчезнат от земното кълбо на човека ще му останат само четири години живот. Няма да има нито опрашване, нито трева, нито животни, нито хора".

В Испания ветеринарен лекар решил да използва пчелите като маркери за замърсяването в град Корду. Резултатите може би ще помогнат да бъдат установени причините за изчезването на пчелите.

На територията на общината предстои да бъдат изградени четири наблюдателни станции, където ще се изчислява нивото на замърсяване на въздуха.

"Мобилизирани" са 80 хил. пчели

Всеки ден те излизат от кошерите си в търсене на цветен прашец и когато се завръщат носят със себе си миниатюрни проби или нещо като радиография на атмосферата.

Покритото с малки косъмчета тяло на пчелите поглъща веществата от въздуха. По този начин животинките ще могат да доставят ценна информация за наличието на тежки метали, радиоактивност или пестициди в атмосферата.

Пробите ще се събират и всяка седмица ще се изпращат за изследване в Университета в Болоня, Италия. Първите резултати се очакват след около три месеца.

Който и български пчелар да попитате, ще ви каже, че

пчелите са най-съвършените творения на природата

В едно пчелно семейство има стройна организация на живот и работата, ред и чистота, разказва д-р Христо Добринов, който е пенсиониран лекар и от 3 години отглежда пчели в Троянския балкан.

Неговите кошери са боядисани в синьо, защото пчелите разпознават само три цвята - син, бял и жълт.

Пчеларството за него е хоби, както за по-голяма част от хората, отдали се на отглеждане на пчели. Малко са тези, които са превърнали пчеларството в своя професия, защото все още това не е атрактивен сектор.

Има програма на фонд "Земеделие" за увеличаване на пчелните семейства.

Природните дадености на страната и най-вече медоносната растителност дават възможност да се добива екологично чист и висококачествен мед.

Друг е въпросът какъв мед се предлага в магазинната мрежа,

отбелязва пчеларят. У нас няма система за контрол на качеството на пчелните продукти.

Ниското качество на меда, който купуват, е една от причините хората у нас да не консумират много мед. Едва 200 г мед на глава от населението е консумацията в България.

Българите се сещат за меда, когато имат проблем със здравето и тогава обикновен търсят да си купят домашен мед.

Пчеларите са мнение, че ако се залага на продукт от даден регион, примерно мед от Еленския балкан, от Троянския, ще има по-голямо търсене.

Българският мед се изнася успешно в страни от ЕС и най-вече в Германия, която е един от най-големите консуматори на пчелния продукт.

Стотици почитатели на български мед, които почиват през лятото в Несебър и Слънчев бряг, не пропускат да разгледат и

единствения по рода си музей на пчелите в Несебър

Музеят на дългогодишния пчелар Кирил Кирилов е малък, но атрактивен. Експозицията му представя 30 различни жилища на пчелите от каменната ера до днес.

Най-интересното място в музея е битовият кът, където посетителите могат да видят как се отваря кошер и да опитат прясно изцеден мед и медовина.

Така не само заради морето, а и заради пчелите, Несебър е на път да се превърне в своеобразен център на апитуризма, защото дейността на музея се съчетава със станалия вече традиционен международен фестивал на меда.

Лятната селекция на "Европейски акценти" е подбор от най-интересните заглавия в рубриката на РФИ-България през годината. С нови теми тя се завръща през септември.