Н ародното събрание дебатира няколко часа по внесения от опозицията проект за вот на недоверие към правителството, който ще се гласува в пленарната зала в петък.
Искането заради "разпада на държавната политика в областта на здравеопазването" беше внесено от 55 народни представители от парламентарните групи на ОДС, ДСБ, БНС, "Атака" и независими депутати.
И през миналата седмица, и днес депутати от опозицията заявиха, че целта на инициативата им не е да бъде свален кабинетът "Станишев" - нещо невъзможно заради съотношението на силите, - а да се предизвикат дебати за неспособността на премиера и министрите му да решат най-наболелите проблеми на обществото.
Българското здравеопазване е в дълбока криза и 92% от гражданите са недоволни
от здравното обслужване, каза депутатът от ДСБ Димитър Камбуров, който представи мотивите към проекта за решение.
Според вносителите в действията на правителството и Министерството на здравеопазването (МЗ) отсъства целенасочено усилие за продължаване на реформите в здравеопазването, започнали при управлението на ОДС.
В сравнение с 2001 г. днес средствата за здравеопазване са два пъти повече, но не се харчат ефективно и произвеждат само корупция, аргументират се те.
През декември м.г. държавата покри 71 млн. лв. загуби на болниците, лично разпределени от министъра нецелесъобразно, каза Камбуров. По думите му се е създала прослойка от администратори и лекари, които не желаят реформите да продължат и да се налагат ясни управленски и финансови правила.
Някои оратори от мнозинството признаха за проблеми в здравеопазването и казаха, че коалиционното правителство ще се опита да поправи неразбориите, но единодушно посочваха, че те са заложени в здравния модел от 1999 г.
Въпросът е има ли криза в българското здравеопазване или това е желание на опозицията и ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС), а за да се отговори на този въпрос е необходима ретроспекция, защото оттам започна всичко, каза здравният министър Радослав Гайдарски.
Според него с началото на реформите в тази сфера
при управлението на кабинета на Иван Костов е бил разбит и разпокъсан единният механизъм на българското здравеопазване
"С революционен болшевишки начин направихте така, че участъковите лекари бяха заменени с общопрактикуващи лекари, които рядко се срещат в Европа. Закрихте поликлиниките и създадохте на тяхно място ДКЦ-та.
Бързата помощ, за която плачете в момента - няма такава в Европа и в Америка. Вие направихте така, че откъснахте от тялото на здравеопазната система спешната помощ, поликлиниките и общопрактикуващите лекари" каза министър Гайдарски.
По думите му мотивът на опозицията за състоянието на Националната експертна комисия и на ТЕЛК-овете е жалък.
"Не помните ли, че вие на 1 януари 2000 г. направихте хаос в ТЕЛК с Кодекса за социално осигуряване, който извърши нещо уникално в света - голямата част от българските пенсионери да бъдат репенсионирани на 90 години.
Поставихте в уникална ситуация ТЕЛК-овете, като ги превърнахте в експертни комисии на пенсионираните граждани в България", заяви министърът.
Иван Костов пък попита от парламентарната трибуна "защо министърът
лее сълзи за здравеопазването от времето на комунизма, след като е направил частна болница за 10 млн. лв." и настоя Гайдарски да отговори на този въпрос.
Министърът обаче продължи с уверението, че ръководството на ведомството му никога не е живяло с илюзията за безгрешност, то си поставя ясни и изпълними цели.
Той информира, че е разработена нова здравна стратегия с девет основни цели и призна, че документът се бави. Но идеята била това да бъде стратегия на целия български народ, хармонизирана с най-добрите практики, и е високо оценена от европейските партньори.
Министърът твърди, че за първи път голямата част от парите са били прехвърлени в НЗОК и тя стана е основният платец на дейности от доболничната и болничната помощ.
"Големите болнични заведения за първи път не трупат дългове, а през 2006 г. са изплатени и просрочените им задължения. Извършихме ремонти за около 30 млн. лв., открити бяха нови отделения, започна изграждането на информационната система, която ще бъде завършена през втората половина на 2008 г.", каза министърът.
Гайдарски посочи и някои конкретни стъпки на своето ведомство за подобряване на състоянието в тази сфера. Например само за миналата година в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) имало спестени над 50 млн. лв.
Разработва се национален генерален план за оценка на болничната инфраструктура и за преструктуриране на болниците на основата на международно установени критерии.
С въвеждането на единен платец на болничната помощ от НЗОК се подобрила организацията на движение на пациента, намалили се и се стабилизирали разходите, повишило се качеството и ефективността на медицинската помощ, убеден е здравният министър.
Тази година има над 1 млн. направления повече за гражданите, разшири се възможността за достъп до специалист, допълни той.
Гайдарски твърди, че се оптимизира и преструктурира спешната медицинска помощ.
Никой не закрива спешната помощ, а отделяме лечебната дейност, която ще става в болничните заведения, от логистиката, която ще се извършва от спешната помощ, както е в целия свят, подчерта министърът.
Според него е променен редът за доставка на лекарства в болничните заведения. Осигурява се лечението на децата на 100%, правителството отдели нови 21 млн. целеви средства за лечение на гражданите без доход или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, каза министърът.
Според изследване, финансирано от Световната банка, цитирано от Гайдарски, 89% от болните са доволни от сестрите, от акушерките - 84%, а 88% били доволни от лекарите.
И според Антония Първанова от НДСВ
здравноосигурителният модел от 1999 г. е бил с безкрайно много пороци -
без обезпечаване, без приоритети и без политика, без краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за прилагане.
Парламентарната група на ДПС пък декларира, че в основата на искането на недоверие не стои загриженост за българските граждани, а популизъм.
Зам.-председателят на движението Лютви Местан отбеляза, че не от вчера ДСБ и ОДС са в надпревара кой да бъде "по-по-най" в акцията срещу кабинета, и определи като "странна политическа амалгама" наредените един до друг за сегашното искане ОДС, ДСБ и "Атака".
Поискахме вот на недоверие, защото българското здравеопазване е болно, а от обясненията на управляващите се вижда, че те дори не могат да поставят диагнозата на тази болест, каза председателят на СДС Петър Стоянов.
Според него управляващото мнозинство няма политическа воля, визия и перспектива да реши проблемите, а политиката на правителството в тази област е провал и няма стратегия за реформа.
Оценката за състоянието на българското здравеопазване, която дават мнозинството българи, се различава драстично от оценката, която дава мнозинството в парламента, посочи Стоянов.
След него и председателят на ДСБ Иван Костов заяви, че проблем има, когато 20-30% от хората са недоволни, но когато недоволните са 92%, това не е проблем, а криза.
Този вот на недоверие не може да бъде подкрепен, защото няма други мотиви извън политическите, заяви председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков.
Управляващата коалиция има воля, а правителството има сила за реформа в името на по-достъпно и по-качествено здравеопазване за българските граждани, обясни той.
Миков беше категоричен, че
няма по-диалогично мнозинство от управляващата коалиция
"Спомням си времето, когато голямата част от подписалите вота управляваха реформата в здравеопазването. Законите се приемаха без особена дискусия и беше немислимо представител на опозицията да ръководи здравната комисия", каза още Миков, имайки предвид, че сега председател на тази комисия е Борислав Китов от БЗНС.
Накрая
и министър-председателят Станишев не пропусна да каже, че в здравеопазването няма криза,
има сериозни проблеми, но огромна част от тях са наследени.
Правителството на Иван Костов било действало "авантюристично, волунтаристично, без финансова подготовка, без готовност на лекарското съсловие и на пациентите", това е струвало изключително много на здравето на българите и е поставило под въпрос основни принципи на здравеопазването като солидарност, достъпност и качество на здравната услуга.
