Материалът, излъчен след два репортажа от Африка и реклама на Хърватия, беше въведен от водещата Туми Макгабо с думите: "Европейската комисия оповести, че България се движи уверено към членство в ЕС от януари 2007 г. Бившата комунистическа държава вече е развила функционираща пазарна икономика, но все още има нужда от подкрепа, за да реформира съдебната си система и да се бори с корупцията. Репортаж на южнокорейската телевизия "Ариранг" съобщава за някои от тези предизвикателства..."
Първите кадри бяха от катедралата "Св. Александър Невски", но камерата на южнокорейците беше уловила и луксозни джипове по софийските улици, ръждясали контейнери за смет в ботевградско предприятие, младежи, които висят по кафенетата посред бял ден, минувачи по столичния бул. "Витоша" и още софийски пейзажи - с панелни блокове на фона на планината Витоша.
Повечето интервюта с граждани пък бяха пред работното място на президента, на "Дондуков" 2.
Ето и какво гласеше текстът зад кадър:
"София. Това е столицата на България от 125 години, която внушава едновременно усещане за древност и съвременност.
Центърът на града се украсява от флаговете на държавите от НАТО, с което се отбелязва членството на страната в Северноатлантическия алианс..."
Пред южнокорейската репортерка Чо Хийм-Йонг икономистът Емил Хърсев обяснява на английски: "Целта на страната като член на ЕС е всъщност да се възползва от действащите програми за селското стопанство, подкрепа на родното производство, достъп до по-голям пазар."
Репортажът продължава с констатацията:
"Промените са очевидни - в общностите, които са се облагодетелствали от европейски програми, инвестициите са се увеличили. Финансиране, свързано с ЕС, са намалили равнището на безработицата от 20% миналата година до 13% по данните на властите.
Според някои експерти тези числа са много по-високи.
Но дори с предприетите промени не е трудно да се попадне на занемарени фабрики като тази в Ботевград, който се намира на около 40 минути път с кола от София.
Както и цяла България, този град от 44 000 души илюстрира кръстопътищата, пред които е изправена страната.
Драстичните промени, последвали падането на комунизма през 1989 г., донесоха политически и социални свободи, но пропастта между богатите и бедните подхранва и носталгия към миналото, особено при по-старото поколение.
Илия, китарист: "Действително животът е много тежък. Навремето бях оперен певец, но сега пенсията ми е 150 лева., по-малко от 100 долара месечно."
Петя Дойнова, студентка (на английски): "Мисля, че в България може да стане много по-хубаво, защото много хора заминаха в чужбина, защото не виждат бъдещето си тук."
Над 1 млн. души, смятани за най-добрите и най-умните, са емигрирали в чужбина през последното десетилетие, което сведе населението на България до 7 млн. днес.
Гневът на обществото към корупцията и мафията също е голям.
Владимир Желязков, журналист (на английски): "Мафията? Почти всяка седмица тук имаме гангстерски убийства по най-демонстративния начин, в центъра на София - ресторанти, фитнесцентрове."
От полицията казват, че работят по решаването на проблема.
И по мнението на много българи ситуацията се подобрява, макар и с бавна скорост.
Красимира Георгиева, софиянка: "Ами, в две посоки. Сега имаме повече възможности да се развиваме в личен план. Преди нямахме. Сега всеки има повече избор и възможности."
Състояния се прави в недвижимите имоти, туризма и центровете за услуги, а приватизацията на държавните предприятия помогна 10-15% от населението в България да се катапултира в групата на много богатите.
За застаряваща страна, където 70% от населението остава бедно, пътят към бъдещ по-голям просперитет може да се крие в създаването на стабилна средна класа, която да подкрепя българските амбиции като част от ЕС", заключава южнокорейската телевизия.
В предаването "World Report", което дава възможност на регионални телевизии от различни части на света да представят свои новини пред световна аудитория, е започнала кариерата си и българската водеща в Си Ен Ен Ралица Василева.
