П роблемът с отглеждането на малките деца е общ за всички европейски страни. В Германия обикновено жените, след като родят, спират работа, за да отгледат децата си.
Тази традиция обаче започва да тежи на майките, тъй като е много трудно да се съчетава семейния с професионалния живот.
За справянето с този проблем все повече предприятия създават свои собствени детски ясли. Вече 13 фирми са улеснили живота на своите служителки.
Сред тях е Schwartz Farma, фармацевтична компания в Дюселдорф с над 1000 служители.
Колкото и странно да изглежда, зад сградата на фирмата има красив парк, в който се издига симпатична постройка от дърво и боядисан в червено бетон, заобиколена от детска площадка.
Идеята се заражда през 2001 г. Две години по-късно вече 6 деца започват да прекарват дните си на това място, а днес броят им е 40.
Криста Вадер е една от жените, които се грижат за децата, докато родителите им работят в съседство.
Работното ни време е от 8 до 18 ч., но ако някой родител работи до по-късно спокойно може да остави детето си, докато приключи, разказва тя.
Малките са на възраст от 4 месеца до 6 години, а майките на 3/4 от тях работят в предприятието. Три преподавателки по английски учат децата на езика на Шекспир.
В парка около детската градина има най-различни забавления, включително и две кози, за които децата трябва да се грижат.
Обикновено кухнята на фирмата Schwartz Farma доставя храната, но често пъти водят децата да обядват с родителите си, което носи невероятна радост на малчуганите. Случва се и обратното - родителите да посещават децата си.
Детската градина дава предимство и на самата фирма, тъй като по този начин предприятието става привлекателно за висококвалифицираните специалисти.
Финансирането е съвместно - родителите заплащат такса в зависимост от заплатата си, а фирмата отделя за всяко едно дете по 10 хил. евро годишно.
Всичко това според ръководството на Schwartz Farma представлява дългосрочна инвестиция, както и първият милион евро, дадени за изграждането на детската градина.
Във Великобритания родителите обаче са принудени да плащат огромни суми, ако искат детето им да се отглежда в детска градина.
Общинските ясли обаче могат да поемат едва 5% от децата.
За останалите единствената възможност са частните детски градини, но не всички могат да си го позволят. Цените постоянно растат, като в Лондон и югоизточната част на Англия те са най-високи.
Седмичната такса е средно по 125 евро на дете. В британската столица дори има детски градини, които струват по 29 хил. евро за година, когато децата прекарват целия ден там.
Вярно е, че съществуват данъчни облекчения за предприятията, които създават детски градини за децата на служителите си или помагат при плащането на таксите, но ефектът от тях е почти неосезаем.
Освен това Великобритания държи два европейски рекорда: по броя самотни родители и по броя на жените на трудовия пазар.
На островитяните не им остава нищо друго, освен да чакат третия рожден ден на децата си, което означава място в училище, а то поне е безплатно.
У нас в момента предучилищното образование - за деца на възраст между 3 и 6 години, не е задължително. Проблем е, че детските градини у нас намаляват заради реституирани имоти. Децата също намалят и това е най-честото оправдание да не се строят нови.
Липсват и общински сгради, в които да се настанят детски заведения. Частните детски градини са малко, а и не са по възможностите на всички родители.
Работещите родители са зависими от детската градина и затова са принудени да приемат увеличението на таксите.
Освен 40-те лева месечно се налага да плащат и извънредни разходи за празници, за посещения на театър, за обучение по чужд език, за спорт.
Заради недостига на детски градини приемът в тях много често става с връзки. Всяка година средно по 1000 деца чакат за детска градина в София.
За да бъдат улеснени родителите, на пазара излезе специално издание наръчник "Моето дете отива на детска градина" от Олга Георгиева.
От началото на миналата година бе въведена едногодишна предучилищна забавачка за децата, където е приоритет е подготовката на децата по български език.
Детските градини, които са материално добре, имат възможности за мултимедийно обучение.
В България предучилищно обучение има 150-годишна традиция
и детската градина се сочи като основен път за подготовка за училище.
Точно поради тази причина детските учители имат основание да са недоволни от идеята на министъра на образованието Даниел Вълчев за прехвърляне на предучилищното образование към социалното министерство. Предстои въпросът да бъде разгледан в парламента.
Учителите са на мнение, че ще загуби образователната мисия на детските заведения и те ще се превърнат в места, където децата са просто "наглеждани" в отсъствие на родителите.
