- Как в наши дни се снима епоха - 60-те и 80-те?
Н.: Трудностите чисто продуцентски са да намериш хората, с които да го постигнеш - и това го дължим на помощта на художника Георги Тодоров-Жози и на изпълнителния продуцент Галя Тонева. Иначе като предварителна представа и образ, към който сме се стремили, не сме имали проблеми.
Например за първата новела се бяхме спрели на Факултето поради липса на опит и не си давахме сметка дали може да се изолира този шум и този живот, който си кипи там. Като продуцент мога да кажа, без да се хваля, защото заслугата не е моя, че в нашия филм не стои бедно, стъкмено.
Епохите не са, както казва Галя Тонева, "слагаш ер малък в края на думата на една-две табели и вече си мислиш, че си в 30-те и си си свършил работата".
- Какво е да си дебютант в игралното кино след толкова години работа в телевизия, документално кино и т.н. Какви са предимствата, защото трудностите са логични.
М.: Имаш натрупани неща, които искаш да реализираш. Киното е споделяне с другите, а по-късният дебют е повече неща за споделяне, за повече неща си си дал сметка.
Н.: Има две опции: едната е да те е страх, а другата е смело да излезеш от схемите, като тази да говориш повече за социалното, отколкото за личното.
За мен е важно, че "Маймуни през зимата" е филм, който се занимава с лични истории, който е максимално близо до героите си не само в техните социални роли, а като човешко преживяване. За мен това е смелост - другото е по-лесно и банално
- След наградата в Карлови Вари - а сега накъде?
М.: Наградата има огромно значение какво ще правим оттук нататък не само като признание, а като доказателство, че трябва да се работи по този начин. Всичките съмнения някак си отпадат и ти просто вярваш в начина, по който си тръгнал.
Защото до този момент няма на какво друго да се опреш освен на себе си, на собственото си чувство. Тази награда дава едно "да" на този подход към работата.
Иначе имаме покани за много фестивали, дай боже и предложения за други проекти.
Н.: Една първа награда е прекрасно нещо, но все пак това е просто една награда, тя не значи кариера, дивни върхове. В Карлови Вари участват филми от цял свят и виждаш, че успешната стъпка за тях значи нещо и нещо следва след нея.
Хубаво е да се говори за фестивали и за награди, защото в нашата мила родина всичко се излива и потъва като в пясък. Наистина започваш от нула всеки проект, ако ще да си Вендерс, но имаш нещо, на което да стъпиш, опит, едно получено вече "да", което не само ти, а и никой друг не забравя - партньори, участници...
Това наистина би помогнало - не само на нас, а и на другите. Че има натрупване и не се самозабравяме от една награда (да си спомним още за "Мила от Марс", "Лейди Зи" или "Откраднати очи").
М.: Важна е не оценката добър или лош е филмът, а приносът, че ние всички правим кино, на което да се облягаме. Фактът, че два български филма на фестивал "А" категория взеха две престижни награди, означава, че имаме право да се възстанови професионалното говорене за българско кино.
