Човекът е на върха на йерархичната верига в животинското царство. Умствените му способности и уменията му му дават особена власт над всички живи организми. До момента човечестото упражнява тази си власт по разнопосочни начини – застрашавайки съществуването на много видове и същевременно полагайки усилия за съхраняването им.
Така волята на човека се оказва в основата на съществуването на останалите видове. И тази воля се определя от това, което човекът смята за свое “добруване” – икономическото си развитие, усвояването на нови територии, използването на всички налични природни ресурси за удовлетворяването на своите непрекъснато нарастващи потребности.
Така на фона на своя „видов егоизъм” за човека изглежда съвсем нормално да отклони една река от естествения й ход, да промени коритото й, за да може нейните ресурси да бъдат оползотворени максимално или водите й да не застрашават продуктите на човешката дейност – жилища, предприятия и други. Защото за човешкия свят това е „просто една река”.
А тази „просто една река” дава живот на толкова много обитатели. Тя е екосистема, промените в която драстично се отразяват на всичките й „жители”. Всеки меандър, всеки вир е част от тази система и изчезването им нарушава цялостта й. Освен това реката е тясно свързана с територията около нея, която има свои специфични особености и също е среда на обитание на много видове.
А коригирането на речните корита е драстична намеса в съществуването на речните екосистеми. Реката е твърде динамична система и човешките своеволя имат тежки последици върху нормалното й функциониране.
Честа човешка намеса спрямо речните корита е тяхното скъсяване чрез прекъсването на речните меандри и изграждането на диги. Това обаче има тежки дълготрайни последици, както за речните и крайречни видове, така и за самите хора и тези последици трудно могат да бъдат оправдани с икономическите ползи от тази „корекция”.
Скъсяването на речните корита ускорява движението на речните води и до води до засилване на ерозията. Така се променят два важни показателя – скорост на речното течение и мътност на водата, което застрашава живота на много речни обитатели. Така в дългосрочен план това човешко действие ще доведе до коренна подмяна на едни речни видове с други, пригодими към новите условия, което ще има непредвидими отрицателни последствия.
В човешкото разбиране за „просто една река” няма място за сложната връзка между реката и подпочвените води, но такава съществува. Повишаванено на речното ниво води до понижаване на подпочвените води, а оттам – до пресъхване на цялата крайречна зона и тежките последици от него – изчезване на видове, загуба на изключително плодородни земи и други. От отрицателните резултати не е предпазен дори и човека. Скъсяването на коритото и стесняването му чрез изграждане на диги води до по-високо речно ниво при наводнения, а с тях страната ни има твърде горчив опит.
Твърде дълга е поредицата от тежки грешки, допускани досега по отношение на водното богатство в България – изсушаването на крайречните езера около Дунав, обезлесяването около речни корита, довело до много тежки наводения в Източните Родопи и други части на страната, тежките замърсявания на водите на големите ни реки и други. Към тях може да се добави и безразсъдното коригиране на коритата на голяма част от реките в България. По-голямата част от тези грешки обаче е плод на недостатъчното познаване на функционирането на речните системи в миналото. На фона на съвременните познания в тази сфера и засиленото международно екологично сътрудничество днес сме длъжни да прекратим тази поредица от екологични безумия в най-кратък срок.
Така че – не, това не е „просто една река”. Това е цяла функционираща жива система с нейните обитатели, които изцяло зависят от човешкото решение да се намесим в нещо, създадено от природата. А последствията „излизат” далеч извън рамките на реката, застрашавайки средата на още повече видове. Затова преди да се взимат такива решения трябва внимателно и комплексно да се прецени дали заради съмнителното „благополучие” на един единствен вид – човека, си струва да се унищожи естествената среда на много други.
криза, която тихо расте" />
