П остроени в две стройни редици, един срещу друг седят двайсетина млади момчета и момичета.
Някои потропват нервно с пръсти по червената плюшена покривка, други притеснено са стиснали ръце между коленете си. Турци, корейци, китайци, монголци, аржентинци, йорданци, доминиканци... всички те са намерили общ език. Българският.
Всеки ден тези млади хора учат по шест часа български език в Института за чуждестранни студенти (ИЧС). Повечето са подготвителна година, преди да започнат образованието си в софийски университети.
Тук сме заради 24 май. Решили сме да погледнем на езика "с други очи", устоявайки на сериозното изкушение да произведем поредния репортаж за балончета и първолачета.
Мао от Китай казва: "Досега има тук седем месеца. Български език не е лесно език за мене, защото има много промени. Но българи приятни хора и има дълъг история и дълга култура."
Бархасбад е от Монголия и също е тук от седем месеца. "В София има семейството ми. Те работи в посолство на Монголия", обяснява той. Преподавателката му доц. Валентина Венкова издава, че Бархасбад е едни гърди преди останалите студенти, защото Монголия използва кирилицата.
С брилянтен български ни поразява Низар от Йордания, който е в София от половин година. Той използва думи като уникален, плодороден, гордея се. Като че ли единственият му проблем все още е пълен и непълен член.
Доц. Венкова споделя и неговата тайна: "Родният език на Низар е богат на съгласни и затова му е лесно да говори." Тя ни обяснява още, че на китайците им е трудно да говорят, защото техните думи са кратки и имат много гласни и малко съгласни за разлика от българския. Също така те бъркат р и л. В този момент се включва Джан Ю от Китай:
"За мен най-тлюдно, че аз не моа да изпомня мноу думи"
Джан Ю продължава: "Воф свободно време аз обикновено има разходка из град. София хубав град и хора са мноу добли. Те винаги ми помогнат. Чувствам се добле тук и желая България да стане по-хубаво."
Нейният сънародник Мао пък си признава с широка усмивка: "Ние нямаме р и аз въобще не използвал р досега."
Най-бъбривата и неспираща да се кикоти студентка Сандра Гомез от Доминиканската република пък се оплаква, че в испанския няма ер голям и ер малък. "Ужасно! Трябва да помисля как ще бъде, преди да ги кажа тези думи!"
Доц. Славина Михайлова добавя, че испански говорещите трудно различават з и с, както и б и в. В турския пък нямало род и глаголът винаги бил накрая на изречението. Тя допълва: "всеки от студентите среща различни трудности в зависимост от собствения си език. Трябва да знаем особеностите на родните им езици, за да им помагаме. А ние ги знаем заради дългогодишния си опит като преподаватели."
На въпроса от коя националност има най-много фенове на българския език доц. Венкова отговаря, че доскоро са били предимно гърци, а "в последните години изключително силно са представени турците.
Българските изселници, които си заминаха през 1986 - 1989 г., сега си пращат децата, тъй като вярват на българската образователна система."
Онур Полат от Турция обяснява: "Знаех, че България има един от най-добрият биологически факултет и също знаех, че България много скоро ще влезе в Европески съюз. Аз казах на баща ми. Той ми каза, че България е много красива страна и молекулярна биология там е хубава и затова то можех да следвам там."
Доц. Евгения Димитрова, ръководител на катедрата по български език в ИЧС, казва, че институтът има около 200 чуждестранни студенти на година.
С носталгия тя разказва: "По социалистическо време имаше огромен брой студенти от над сто страни, които учеха български език. Тогава България даваше стипендии на чужденците, които учат "Български език и литература" и "Цивилизация". Имахме до 2000 души годишно от всички континенти, включително и от островите Зелени нос."
Според нея десетократно намалелият брой желаещи да учат български език се дължи на това, че от 1999 г. държавата не отпуска стипендии за чуждестранни студенти.
Но колегите й са единодушни, че интересът към българския език тепърва ще нараства най-вече заради обменните програми за студенти като "Еразъм".
Тъй като повечето чужденци от курса са в България, за да учат в университет, затова освен български учат и допълнителни предмети. Така например, ако ще следват медицина, постепенно часовете им по език ще намалеят за сметка на биология и химия, ако пък са приети някоя техническа специалност, скоро ще започнат да учат математика и физика.
Засега обаче нашите герои се борят само с българския език. Сред тях има и такива, които вече са завършили образованието си и са попаднали в София по стечение на обстоятелствата.
Лейла е от Аржентина: "Аз сум ееее тука, защото моят съпруг ееее булгар", и преподавателите бързат да я поправят - "българин". Тя продължава: "Да. И трябва да говоря добре. Трудно е. Ееееее много е трудно."
Лейла харесва планините, но "понякога не харесва на икономическа ситуацията. Заплатате около 200 евро и това е много малко и надява се това да се промени".
Херим Ким от Южна Корея учи български от два месеца. "Аз няма следва нищо тук. Аз работя в "Самсунг" и фирмата ми иска да уча България, защото те има много интересен... не... интерест - преподавателите и част от останалите студенти я поправят "интерес" и тя довършва - интерес в тази страна.
Аз съм сигурна, че ще става по-добре след малко време, защото тука има мноу възмоуности. Аз мисля, че българите са много умни ееем защото езици им е много трудно на мене. Има един глагол с шест форма... форми... форма... еее и всеки път се промени."
Доц. Венкова обяснява: "за чужденеца най-трудното от българския език е видът на глагола. Тъй като само славянските езици имат свършен и несвършен вид: закусвам - закуся. Също така им е много трудно да разберат как от един глагол могат да се образуват до 300 словоформи - пиша, напиша, допиша, донапиша, препиша, пренапиша..."
Някои от студентите са били и в други градове освен София. Йорданецът Низар казва, че е бил в Благоевград, Варна и Велинград. "Най ми хареса Велинград, защото е малък и спокоен и всички се познават. Красив град. Много красив град."
Там е била и доминиканката Сандра, но тя е с по-други впечатления. "Бях на много различни гради", започва тя, а Низар я поправя "градове". "Мърсиии. Аз бях на Велинград също, но за мене беше ужасно. Моя старана са много горещо. Тука 30 градуса ми е студено. Когато бях на Велинград беше много студено и се разболях. Обаче много ми хареса Несебер, защото там пляяяжа, гоорещо, беше супер. Няма да се използва много дрехи."
Монголецът Бархасбад пък е бил в Благоевград, Сопот и Пловдив. Най му е допаднал първият. "Там само мъже, не ами другото - жени? Да жени." И всички се смеят. А Бархасбад продължава:
"Няма дядо, няма дядо, само младо. Гаджета"
И отново стаята ехти от спонтанните смехове на състудентите му. Преподавателите пък клатят глави единодушно: "Много бързо усвояват сленга ни."
Всички доброволно ни казват какво харесват в България и решаваме да ги питаме какво не харесват. "Има много куче. Понякога те искат деца", изстрелва Бархасбад. Не става ясно дали кучетата искат да си имат кученца или нападат хуманоидните деца.
Веднага се включва и Низар: "Освен това колите паркират на тротарите и оставят хората да вървят по улицата." Сандра също се възмущава: "Оооооо, това е ужасно тука. Ти не можеш да върви спокойно, защото мноого опасно. Аз мислех, че в Доминиканската република по-ужасно, но булгарите са чампион за това."
Сандра продължава, широко усмихната: "Много се гордея, защото езикът е много труден, а аз говоря. С много грешки, нооо говоря. Да. И на същото време мисля, че хората тук трябва да се смеят повече. Защото животът е само един, нали. И мисля, че булгарите понякога са много сериозни. И не зная защо ходят много така сериозно, нали."
