Е зиковото разнообразие в Европа, където се говорят 40 различни езика, е огромно. Английският език обаче постепенно завладява все повече територия и от това правило не прави изключение нито една страна. Съвсем естествено за това допринасят изключително новите технологии и свързаната с тях терминология.
В Гърция, съществува дума за "компютър" - ипологистис. За означаването на "елки"-те гърците предпочитат да използват английското компютър, но за да звучи по-гръцки добавят накрая окончание, което дава думата "компютераки".
В гръцкия език има и френски глаголи, към които се добавя окончания и се превръщат в гръцки. Според лингвистите гръцкият език е много богат, но се използват много малка част от думите - около 500 ежедневно.
Като основна причина за това явление се сочи лошото образование и слабата подготовка на преподавателите.
Хората, които са изучавали румънски език са разбрали, колко е трудно да се запомнят граматическите правила, наследени от латинския език. Самите румънци също срещат трудности при справянето с многобройните спрежения и склонения и с отварянето към Запада все по-малко остават привържениците на чистия румънски език.
Преди няколко години бе подготвен проектозакон, чиято цел бе да запази чистотата на езика, но в текстовете му бяха взети предвид единствено англицизмите и приемането на закона се провали. Специалистите по лингвистика в Румъния са категорични, че при езиците единствената норма е употребата им и румънският не прави изключение.
Мит е вече твърдението, че книжовният български език е общоприет и се използва от цялото българско население.
Езикът, на който се говори и пише в медиите, езикът на художествената литература дори дублира естествения език, който непрекъснато се развива. Не бива да забравяме, както отбелязва Борислав Георгиев от Института за българския език, че използването на книжовният език е социално престижно, тъй като говори за добро образование.
Факт е, че в българския език навлизат много чужди думи. Според проф. Тодор Бояджиев от Софийския университет, за да бъде българският език модерен и съвременен - той не може без чужди думи. Езиковедите са мнение, че езикът сам ще се регулира и ще определи кои думи вследствие на глобализацията са му необходими.
Българският език също е подвластен на тенденцията за масово навлизане на английски думи,
но те не нарушават самобитността му, защото имат слабо отражение върху граматиката и фонетиката му, отбелязва проф. Бояджиев.
В българския са навлезли 4000 нови думи от английския. Без да се замислят много хора употребяват шопинг, фешън, стайл, брокер, дилър. Интересни са ква-англицизмите като барманка и бизнесменка, образувани по български и те не се броят за истински англицизми.
Сериозен проблем пред езика е вулгаризацията.
Хората се изразяват грубо, с примитивни езикови конструкции. Пример в това отношение са политиците. Те си служат най-много с т.нар. варваризми. Варваризмите не са адаптирани към езика и се употребяват без да са навлезли в речниците като софтполитика, по-мека политика, хардполитика- твърда политика.
Рязко намалява езиковата култура на българите и най-вече на учениците и на студентите.
Непрекъснато се лепят корени, особено от журналистите, т.е. названия на предмети, личности, политически движения, и така се получава- адвокатгейт. Друго явление е двуезичието, което се среща при IT специалистите като например: "Днес мрежата се upgrade-ва от 2.5 gigabits per second на зашеметяващата скорост от 10 gigabits per second".
