Настоящият (и бъдещ) стопанин на Белия дом получава 19,66 от симпатиите на анкетираните, а единствената му алтернатива е подкрепена от 59,24%.
Съотношението помежду им се запази и в дните след вота, когато стана ясно, че Джордж У. е преизбран на поста.
Сравнително голям процент (4,30) са гласували и за "третия път" - зеления кандидат Ралф Нейдър, който бе подкрепен от 1% американци.
Ако гласуваха българите, избирателната активност щеше е да е много по-висока - над 83%, тъй като само 16,79% посочват отговора "Няма да гласувам".
На въпроса "За кого бихте гласували, ако можехте да участвате в президентските избори в САЩ" в дните преди и след 2 ноември са отговорили около 6300 души.
Междувременно режисьорът Майкъл Мур, чиито два най-нови филма "9/11 по Фаренхайт" и "Гимназията Колумбайн" са в програмата на "Киномания 2004" (Kinomania.gbg.bg), реагира на резултата от US вота, като изброи в сайта си MichaelMoore.com имената на всички американски войници, загинали в Ирак.
По-късно Мур, който се включи по своеобразен начин в предизборната агитация, съчини и 17 причини да не страдате от победата на Джордж Буш, с които ви запознаваме сега:
17 причини да не страдате от победата на Джордж Буш
1. Законът не му дава право да се кандидатира за трети мандат през 2008-а.
2. Разликата с противника му беше най-малката, постигната от действащ президент от Уудроу Уилсън (1916 г.) насам.
3. Единствената възрастова група, която гласува в мнозинство за Кери са младите (54:44%), което доказва, че родителите винаги грешат и не трябва да ги слушате.
4. Въпреки победата на Буш повечето американци продължават да мислят, че страната отива в погрешна посока (56%) и войната не си е струвала (51%), а освен това не одобряват работата на Джордж У. (52%). (Към чужденците: Не се опитвайте да си обясните това, то е американско явление).
5. Републиканците все пак няма да имат нужните 60 гласа в Сената и това означава, че ако демократите си свършат работата, Буш няма да успее да напълни Върховния съд с идеолози на десницата.
Ако обаче наистина съм казал: "Ако демократите си свършат работата...", май е по-добре да зачеркнете тази точка.
6. Мичиган (родният щат на Мур - бел.ред.) гласува за Кери! Също и целият Североизток, родното място на нашата демокрация, както и шест от осемте щата на Големите езера. И целият Западен бряг плюс Хаваите.
Това е само началото. Разполагаме с повечето водоизточници, целия Бродуей и вулкана Сейнт Хелънс. Можем да ги обезводним или да ги погребем в лава. И да им спрем мюзикълите!
7. Още веднъж ни напомнят, че конските кестени (американската разновидност на дървото, наричана "buckeye", е символ на щата Охайо - бел.ред.) са отровни - една велика нация, станала жертва на отровен плод.
Надявам се щатът да си плати скъпо тази събота, когато се изправи срещу Мичиган.
8. 88% от подкрепата за Буш дойде от белите гласоподаватели. След 50 години САЩ няма да имат бяло мнозинство.
Горе главите, 50 години не са толкова дълъг период! Ако сте 10-годишен, златната ви възраст ще е наистина златна и на стари години ще се грижат добре за вас.
9. Благодарение на мерките, предприети във вторник, гей двойките няма да могат да сключват брак в 11 щата.
И слава Богу - помислете си само колко пари за сватбени подаръци спестявате.
10. В Конгреса бяха избрани още петима чернокожи американци; завръща се дори Синтия Маккини от Джорджия.
Винаги е добре там да имаме повече афроамериканци - те ще се борят за нас и ще вършат работата, която нашите кандидати не могат.
11. Шефът на пивоварната "Coors" не успя да се класира за Сената, макар че бе кандидат от Колорадо. Наздраве!
12. Признайте си: Близначките Буш ни харесват и не искаме да си отиват.
13. На местно законодателно ниво демократите овладяха поне три камари.
От 98-те партийно контролирани щатски законодателни органа (събрание и сенат) преди тези избори демократите бяха с мнозинство в 44, републиканците - в 53, а в един бяха поравно.
Сега в 47 печелят демократите, републиканците владеят 49, в един са наравно, а контролът върху долната камара в Монтана все още не е решен.
14. Буш няма да има по-велик миг от победата в изборната седмица.
Оттук нататък той ще слиза по нанадолнището, а което е по-важно - просто няма да му се върши цялата работа, която изискват от него.
Ще бъде като през последния месец на 12-и клас - приключил си с всичко, време е за купон!
Вероятно следващите четири години за него ще са един безкраен петък и той ще прекарва още повече време в ранчото си.
И защо да не го прави? Вече се е доказал, отмъстил е за баща си и ни е сритал отзад.
15. Ако случайно Буш реши да се захване за работа и да поведе страната по много мрачен път, е много вероятно да се разиграе някой от следните два сценария:
а) Сега, след като няма да има нужда да обслужва интересите на християните консерватори, за да бъде избран отново, някой може да му прошепне в ухото, че през следващите четири години трябва да остави "наследство", за да смекчи присъдата на историята към своята личност.
Може пък затова да реши да не налага прекалено агресивно дневния ред на десницата.
б) Става толкова надут и арогантен - и оттам все по-дързък, - че прави наистина огромен гаф и собствената му партия се вижда принудена да го отстрани от поста.
16. Американците са близо 300 млн., а 200 млн. от тях са с право на глас. Загубихме само с 3,5 млн.!
Това не е съкрушителна загуба, напротив - почти сме постигнали целта си. Представете си, че бяхме загубили с 20 млн.
Ако трябва да изминете 58 метра до голлинията и сте преодолели 55 м от това разстояние, нима ще спрете на последните три метра, ще си вземете топката и ще си отидете, плачейки, у дома, особено ако следващия път започвате на три метра от голлинията?
Разбира се, че не! Кураж! В политиката е като в спорта!
17. Последното и най-важното - над 55 млн. американци гласуваха за кандидата, определян като "либерал №1 в Сената".
Това число е по-голямо от избирателите на Рейгън, Буш-баща, Клинтън или Гор.
Повтарям - за Кери гласуваха повече хора, отколкото за Рейгън.
Ако медиите търсят тенденция, трябва да обърнат внимание на това - че за първи път от Кенеди насам е имало толкова много американци, готови да излязат и да гласуват за един съвършен либерал.
Страната ни винаги е била пълна с евангелисти - това не е новина.
Новината Е, че толкова много хора са прехвърлили предпочитанията си на един либерал от Масачузетс.
Всъщност, това е ГОЛЯМА новина.
Това означава да не очаквате праволинейните медии, които отразяваха войната в Ирак, дори да съобщят каква е била действителната истина за 2 ноември 2004 г.
Всъщност, по-добре, че не го правят - за 2008-а ще имаме нужда от елемента на изненадата...
Чувствате ли се по-добре? Надявам се. Както ми писа вчера приятелят ми Морт: "Моят румънски дядо някога ми казваше: "Помни, Мортън, това е такава прекрасна страна, че дори няма нужда от президент!".
Но има нужда от нас... Починете си, ще ви пиша отново.
Ваш,
Майкъл Мур
