Няколко мнения: Ще стане ли Афганистан гробище на американците?

"Ще стане ли Афганистан гробище на американците?", се пита в коментар за "Ей Би Си нюз" Андрю Чанг и добавя: "Един призрак преследва американските военни действия в Афганистан - призрака на Съветския съюз." Авторът припомня че вече несъществуващата социмперия е воювала в Афганистан от 1979 до 1989 г., дала е около 15 000 жертви от редиците на армията си, а десетки други ветерани са останали травмирани психически и деморализирани. Малко след този разгром последва и бързият разпад на Съветския съюз.

Според Андрю Чанг сега, когато и Съединените щати предприемат бойни действия в Афганистан, управляващите в страната талибани превръщат този спомен в предупреждение. Ето и продължението на коментара му (с малки съкращения):

Неотдавна легендарният висш талибански командир Маулви Джалалудин Хакани заплаши, че "ще започнем дълга партизанска война, за да освободим свещената ни земя от неверниците, както направихме и срещу съветите". Афганистан ще се окаже гробище за американците, добави още той. Историята наистина е на страната на афганистанците - "гробница на империи" е само едно от многото прозвища на тази държава, спечелено дълго преди съветското нахлуване. От края на ХІХ век до началото на ХХ век Великобритания води там три неуспешни войни, а после колониалната им империя свива драстично размерите си.

Повечето експерти обаче твърдят, че този път ситуацията е различна и са убедени, че Америка ще успее, но няма да е лесно. Според анализаторите основната разлика между военната кампания сега и предишните бойни действия на британската и съветската армия е в целта. Нашата цел е много, много ограничена, твърди Дейл Дейвис, бивш военноморски офицер и контраразузнавач, който в момента преподава във Военния институт във Вирджиния. Докато британската и съветската страна воюваха, за да запазят влиянието си в Афганистан чрез марионетни правителства, американците се прицелват главно в терористичната мрежа и неутрализирането на Осама бин Ладен. Това е особено важно, тъй като на афганците им се носи славата, че не понасят външните елементи. Те са направили войната национален спорт и се обединяват единствено, когато ги заплашват външни сили, смята Дейвис.

По ирония на съдбата това характерно за населението на страната качество може да проработи в полза на Америка. Близките връзки на талибаните с Бин Ладен и организацията му "Ал Кайда" са довели в страната много араби и други чужденци, на които афганците гледат с недоверие и дори омраза. Подобно на мюсюлманите в немалко други части на света афганците "не могат да понасят арабите, тъй като арабите смятат себе си за ислямския елит", обяснява Дейвис.

Анализаторите очакват това негативно отношение да настрои афганците още повече срещу потисническия режим на талибаните. Военното ръководство на САЩ също се опитва да извлече полза от това. Повечето въздушни удари са насочени именно към талибански части, в които преобладават араби и други чужденци, например 55-а бригада, подозирана в най-тясна обвързаност с "Ал Кайда".

Другата причина сегашната война в Афганистан да се различава от предишната е голямата подкрепа на САЩ за антисъветската съпротива през 80-те. Тогава СССР се сражаваше в Афганистан практически срещу друга свръхсила, обяснява Георги Дерлугян, преподавател в Северозападния университет и бивш доброволец в съветската армия. Основният източник на финансиране за съпротивата сега е Бин Ладен, които има лично състояние, оценявано на около 300 млн. долара. А в десетилетието на войната срещу Съветския съюз Америка ежегодно наливаше милиарди долари на афганистанските партизани.

Все пак от историята има какво да се научи. Дейвис припомня: "Средностатичестическият съветски войник бе 18-годишен срочнослужещ, необучен, недохранен и недобре екипиран." Едва когато в страната влизат спецназ-частите, съотношението на силите е променя. Според Павел Цацулин, работил по обучаването на спецназа, тези части са щели да променят хода на войната, ако (както вече е известно) Америка не бе снабдила муджахидините със стотици ракетохвъргачки "Стингър" за сваляне на противниковите самолети. Вие, момчета, не биваше да им продавате стингърите, казва днес Цацулин. Дейвис обаче изтъква, че заплахата от това оръжие не е толкова голяма, тъй като американската страна разполага с технологии за нощно виждане, което позволява на US частите да действат под прикритието на нощта.

Дерлугян обаче предупреждава американците, че ще изгубят поне няколкостотин бойци и обяснява защо: "Джаджи за нощно виждане - да, умни бомби - да, по принцип вършат работа, но нали трябва да има и хора, които да се промъкват покрай планинските склонове?" Точно тук талибаните смятат, че ще уплашат американците. Талибанският командир Хакани неотдавна каза и това: "Съветите бяха смел враг и техните бойци умееха да издържат на тежките условия. Американците са свикнали на удобства."

Според Кевин Смит, университетски преподавател по история, войната може да бъде спечелена, но американците имат много повече какво да губят. Не може да подложим афганците на по-големи страдания от тези, които търпят в момента, смята той. Но Съединените щати вече дадоха големи жертви при атентатите и вероятно тази война няма да предизвика онова обществено недоволство, довело до прекратяването на военните мисии в Сомалия и Бейрут. Над 5000 вече са мъртви - какво са още двеста жертви, заключава Дейвис.