"Управляващите се стреснаха от предстоящите протести", е челното заглавие на "Сега". Управляващите от БСП не скриха вчера, че са притеснени от готвените протести пред парламента в сряда.
Председателят на парламента Георги Пирински поставил въпроса на съвместното заседание на депутатите от левицата, ръководството на БСП и министри и предупреди, че има опасност да се повтори ситуацията от 10 януари 1997 г., когато лидерите на протеста не бяха в състояние да овладеят хората, пише вестникът.
Пирински обаче подчертал, че сега няма криза, а има голяма степен на стабилност и ситуацията е коренно различна отпреди 12 г.
"Сега" припомня, че инициативата за протест пред парламента на 14 януари тръгна миналата седмица по форумите в интернет. В основата са студентски и екоорганизации.
"БСП в паника от 14 януари", пише от първа страница и "Новинар". Вестникът също цитира думи на Пирински, че не трябва да се подценява зарядът на посланията за предстоящите протести.
Столичната община е дала разрешение за протести на студентите на 14-и, 15-и и 16 януари от 10 до 18 ч., включващи шествие от Студентския град, митинг и жива верига пред парламента.
Организатор е Сдружението за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове. Протестът е национален, с граждански и политически искания, които още не са съвсем избистрени, защото сдружението продължава да очаква на сайта си идеи за какво да се протестира.
Главният секретар на Националното представителство на студентските съвети Илия Кътовски пък заяви, че студентските съвети няма да протестират, защото не подкрепяли радикалните действия.
Протестите ще започват с шествие по маршрут от зала "Христо Ботев", ул. "Акад. Борис Стефанов", ул. "8-ми декември", ул. "Росарио", ул. "Проф. Георги Брадистилов", бул. "Св. Климент Охридски", бул. "Драган Цанков", бул. "Васил Левски", бул. "Цар Освободител" до пл. "Народно събрание".
В съгласувателното писмо на Столичната община се посочва, че протестните действия трябва да са извън охраняемата зона за сигурност на Народното събрание и да не се спира градският транспорт.
"Протестите вече без таксита и добитък", обявява от първа страница "Труд". Студентският протест на 14 януари може да е последният пред Народното събрание, пише вестникът. Това личало от проект за промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите на правосъдното министерство. С него се определят зони около парламента, Министерския съвет и президентството, които стават недостъпни за протести.
"Опитваме да постигнем баланс между правото на протести и правата на останалите граждани", обяснява пред "Труд" министърът на правосъдието Миглена Тачева.
Основната цел на депутатите и министрите от БСП е запазването на стабилността на фона на агресивността на опозицията и натиска за предсрочни избори, цитира "Стандарт" изказване на премиера и лидер на БСП Сергей Станишев в началото на съвместното заседание на ИБ на БСП, парламентарната група на левицатаевродепутати, министри и заместник-министри.
Станишев коментирал, че има риск от завръщане на други времена с авторитарно управление и натиск върху опонентите. През последните години не е имало толкова агресивна и арогантна опозиция, която използва всички средства, политически прийоми и други похвати извън традиционното политическо поле, за да се дестабилизира ситуацията, казал премиерът.
"Украински газ има, няма откъде да мине", съобщава "24 часа". Обещаният от Украйна газ не дойде, защото няма техническа и технологична възможност да го получим, пише вестникът. Това стана ясно вчера - ден след като бе огласено, че Украйна ще ни пуска дневно между 2 и 2.5 млн. куб. метра от своя газ.
Количествата не могат да минат през мрежата на Румъния, защото ние нямаме връзка с нея. Транзитната тръба през Исакча пък е празна и не може да бъде напълнена с това малко количество газ, обяснили експерти
"Докато мислим глобално, ще замръзнем локално", коментира в рубриката "Анализи" "24 часа". За България глобализацията се оказва газпромизация, отбелязва авторът. Според него е време да преосмислим цялата приватизационна стратегия в енергетиката, а и не само в енергетиката.
"Украйна трябва да ви компенсира", твърди пред "Труд" руският посланик в София Юрий Исаков. Представителят на Кремъл е убеден, че европейските страни, в това число и България, имат всички основания да получат от Украйна компенсация за щетите, понесени защото не са получавали руски газ.
Твърдо съм уверен, че страните от ЕС, включително и България, ще си направят обективни изводи от ситуацията, посочва Исаков. Убеден съм, че разразилата си по вина на Киев криза няма да доведе до никакво влошаване на руско-българските отношения, напротив, изникват допълнителни аргументи в полза на ускоряване на реализацията на стратегически енергийни проекти, особено на газопровода "Южен поток", допълва той.
"Кризата с газа е като Сталинград", казва пред "Телеграф" евродепутатът от ДПС проф. Владко Панайотов. Спред него в най-кратък срок трябва да направим отсечката между Стара Загора и Комотини, за да се свържем с газопровода Гърция-Италия-Алжир.
В по-дългосрочен план - да бъдат построени "Южен поток" и "Набуко" с ирански газ, но вече и с участието на Русия, каквото било предложението на Европа.
"Драмата с газа мирише на политика", коментира пред "Стандарт" депутатът от левицата Петър Кънев. Такъв ход, да спреш газа на цяла Европа при подписани договори, никой не е очаквал, отбелязва той. Не бива всеки един проблем да се използва с предизборна цел, ако в момента ги няма двете тръби до Гърция и Турция, това не е по вина само на това правителство, посочва той.
"Не искам децата ни да зависят от руската тръба", заявява пред "24 часа" лидерът на СДС Мартин Димитров. Правителството не трябваше да променя договора с "Газпром", заради който сме загубили 2 млрд. лв. В него няма ясни клаузи за компенсации в такива случаи, твърди Димитров.
"Зависимостта от един доставчик на газ граничи с национално престъпление", твърди пред "Новинар" председателят на партия ЛИДЕР Кънчо Филипов.
"БСП предлага мажоритарен вот за 58 депутати", пише "Сега". На заседанието е бил одобрен проект на избирателен закон, според който мажоритарно ще се избират 58 депутати. Предлаганата система е смесена - за пропорционални листи и мажоритарен вот.
Шест процента е преднината на ГЕРБ пред БСП на старта на изборната година, показват социологически данни, оповестени от Живко Георгиев по време на заседанието на левицата и цитирани от "24 часа".
Симпатизантите на Борисов намалявали в областните центрове, където ГЕРБ участва в управлението, но известна компенсация давал ръстът на доверие в малките градове и села. Една криза като сегашната световна се отразява на електоралните нагласи или като радикализация и протестен вот за промяна, или пък като апатия, коментирал още Георгиев.
Вестникът продължава изборната тема в друг материал с информацията, че политически съветници ще настояват пред Сергей Станишев да имаме едновременни избори - за евродепутати и за национален парламент, съобщава изданието. За целта трябва да се промени конституцията и НДСВ вече събирали подписи.
"Нуждаем се от европейски натиск за по-добро управление", коментира пред "Монитор" директорът на социологическа агенция "Скала" Цветозар Томов. Затова той не вижда спирането на европарите за България само като негативно събитие. Томов прогнозира, че изборният резултат на ГЕРБ няма да е достатъчен за самостоятелно управление.
Освен четирите партии, сигурни за следващото Народно събрание - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака" Томов смята, че СДС, ДСБ, НДСВ, движение "Напред" и "Ред, законност и справедливост" също имат шансове да прескочат 4-процентовата бариера, без това да е сигурно за нито една от тях.
"Темида не бива да търпи странстващи рицари", категоричен е пред "Класа" председателят на ВАС Константин Пенчев. Има група магистрати, които обикалят районните съдилища, за да се кандидатират за техни шефове, това са хора, пристрастени към властта и искат да бъдат само ръководители, коментира Пенчев.
Според него трябва да се върне системата на всеобщия конкурс. Поводът за интервюто е предстоящото през 2009 г. избиране на ръководители - от заместниците на върховните съдилища, през ръководители на апелативните, окръжните и районните звена на съдебната система.
"Криминална зараза се разнася в килиите", казва пред "24 часа" ген. Петър Василев, директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Според него най-сериозни негативи от пренаселеността на затворите идват от т.нар. закрити затворнически заведения, които са за осъдените с тежки присъди.
През последните години да се намери работа на лишени от свобода, е сериозен проблем, затворниците прекарват в килиите не по 8, а по 24 часа и в обстановка като тази затворите, вместо поправителна институция, стават школа за обмяна на негативен опит, разказва той.
"Не очаквам безработицата да се повиши драстично преди май", прогнозира пред "Дневник" социалният министър Емилия Масларова. Тя смята, че безработицата няма да бъде двуцифрено число. С плана по заетостта и програмата за човешките ресурси може да направим меко кацане при криза, коментира Масларова.
"На свобода ще съм по-полезен за Мануела", отбелязва пред "Труд" световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който получи ефективна присъда заради причинена катастрофа. Ще понеса всякаква присъда, давам си сметка, че никакви пари няма да върнат живота на Петър, но могат да помогнат за връщането на Мануела към нормалния й живот, точно за това ми е необходимо да работя, посочва той.
