П рисъствието на мюсюлманите в Европа става все по-осезаемо. След Франция Италия се сдоби с Консултативен съвет за мюсюлманите.
През 2003 година вътрешният министър на Франция Никола Саркози създаде френски Съвет по мюсюлманския култ.
Идеята е държавата да разполага с официален представител на мюсюлманите във Франция, които наброяват 3,5 млн. души.
Комитетът има за задачата да обхване цялото многообразие на общността - става дума за различни гледни точки и схващания, които често са източник на вътрешни конфликти.
Мюсюлманите срещат трудности да излъчват свои представители и да излизат с общи позиции.
Въпреки привидното разделение Съветът служи за пример на някои други европейски страни.
Италия първа създаде подобен съвет. В страната се наблюдава засилена имиграция. Факт е, че всеки един от трима имигранти в Италия е мюсюлманин.
Преди 20 години мюсюлманското присъствие в Италия е било повече от скромно. Сега обаче ислямът е втората религия в страната, тъй като там има повече от милион мюсюлмански имигранти.
Италианските власти използват миграционната политика на Франция и Германия спрямо новите си поданици, които идват от обширни територии - от Магреба, от Пакистан, от Африка.
Днес на италианска територия има четири големи джамии. Проблемите пред мюсюлманите са повече от практическо естество и са свързани с интегрирането им.
Виктория Яковелла е автор на книга, занимаваща се с мюсюлманското присъствие в Италия. Според нея с идването на мюсюлманите се е променил религиозния облик на страната.
Виктория смята, че новото е превръщането на религиозната принадлежност в белег за идентичност.
Италианците още не са свикнали религията да бъде фактор за идентичност.
Това е голяма промяна в италианската католическа култура, еволюция, която за съжаление понякога е причина за напрежение спрямо имигрантите от мюсюлмански произход.
Самите мюсюлмани се опитват да загърбят религиозната практика. Често се страхуват да отидат до джамията. Истина е, че те ходят там, за да се срещнат със своите, да получат подкрепа, особено важна в началото.
Приоритетът следователно е да се интегрират.
На 30 ноември миналата година италианският министър на вътрешните работи Джузепе Пизану обмени опит със своя френски колега и създаде Консултативен съвет по исляма.
Във Великобритания влиянието на мюсюлманите в политиката става все по-значимо. Броят на депутатите и на общинските съветници мюсюлмани продължава да нараства.
Освен това представителите на мюсюлманската общност често са канени от министър-председателя, за да изразят мнението по си по важни въпроси. Това положение буди притеснения у някои британци, включително и сред самите мюсюлмани.
На 10 юни миналата година Игбар Сакрани, генерален секретар на влиятелния Мюсюлмански съвет на Великобритания, получи рицарско звание по случай рождения ден на кралица Елизабет. Тази голяма чест за мнозина е символичен момент.
За първи път мюсюлманин влиза в затворения клуб на британския елит.
Това доказателство за нарастващото влияние на мюсюлманската общност в политиката съвсем не радва всички. Интересното е, че младите мюсюлмани протестират. Те смятат, че официалните им представители във властта не изразяват обективно и достоверно позицията на цялата общност.
Мюсюлманите в България са около 1,2 млн.,
като в тази група се включват турци, роми и българи, изповядващи исляма. Присъствието им във властта обаче се свързват с ДПС.
Мнозина смятат, че ДПС е антиконституционна партия, защото голяма част от членската й маса изповядва исляма. Точно възприемането на движението като верска партия накара лидерът му Ахмед Доган да потърси широка
перспектива за легитимиране.
Още през 1998 година, когато се появи Либерално-демократичния съюз с участието на ДПС, Доган заяви, че движението трябва да следва либерализма като мост към европейските ценности.
Нещо повече, ДПС стана пълноправен член на Европейската либерално-демократична партия и член на Либералния интернационал.
Според директора на Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия Антонина Желязкова престоят на ДПС във властта не е проблем.
Проблемът е, че политиците от ДПС не се различават особено от останалите български политици. Факт е, че движението се слива с политическата класа.
ДПС е създадено в началото на промените в страната - на 4 януари 1990 година, а през април същата година вече е регистрирано по Закона за политически партии.
От създаването си досега е парламентарно представена партия, в момента с 34 депутати в парламента.
Партията на Ахмед Доган винаги играе ролята на балансьор без значение дали политическите партньори са дясна или лява формация. Един от вътрешнополитическите приоритети на движението е отричане на двуполюсния модел.
ДПС е покрило страната географски и като членска маса, твърди един от нейните представители в парламента Кемал Еюп.
На основата на данните на последната национална конференция партията представлява волята на 57 417 политически членове.
Една от най-характерните особености на динамиката на членовете на движението е нарастване на интереса от страната на българите, които не изповядват исляма.
Българите, които членуват в ДПС са над 7000, което е над 12% от общата бройка.
