Л ибийският съд съд оправда офицерите и представителя на здравеопазването на арабската държава, обвинени, че са изтезавали българските медицински сестри, за да получат техните самопризнания, съобщи БНР.
Очевидно либийската страна започва да държи все по-силно на факта, че българките са виновни, коментират от радиото.
Самото оправдаване е знак, че няма да има никакви отстъпки, и че ще трябва да бъдат представени много по-сериозни доказателства, ако делото срещу българките бъде преразглеждано отново в Наказателния съд в Бенгази.
Завеждането на такъв процес обаче трябваше да обърне вниманието на международната общественост към Либия - че тя все пак прави необходимото, за да бъдат разследвани подобни случаи на нарушение на човешките права.
След като станат ясни мотивите, съдебния състав трябва да ги представи официално в рамките на един месец.
В писмен вид те ще могат да бъдат получени в деловодството на съда и тогава решението ще може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Либия, понеже Криминалният съд в Триполи се явява апелативен.
Тези събития не пречат на "отварянето" на Либия към света, тъй като приемането на страната в международната общност е свързано по-скоро с икономически интереси, отбелязва още БНР.
Според анализатори проблемът за спазването на човешките права обаче ще продължи да бъде дамоклевият меч над Либия.
Началото
През 2002 г. фондация "Кадафи" провежда разследване на случая с обвиненията, че българските медицински сестри са били измъчвани.
Либийски съдебен лекар преглежда сънародничките ни и в протокола е записано, че по телата на българките има белези, които е възможно да бъдат причинени от мъчения.
Същият този документ е приложен като доказателство в процеса пред Наказателния съд в Бенгази и когато за първи път се повдига обвинението срещу либийските офицери.
Неведнъж българките споделят, че за тях е много тягостно да виждат в съдебната зала тези, които са ги измъчвали. Тогава офицерите са отделени в странично заграждение, но винаги присъстват на процеса в Наказателния съд.
Правят впечатление близките им контакти с представители на Асоциацията на родителите на заразените от СПИН деца, които също неизменно присъстваха на делата, отбелязва БНР.
Адвокатите на офицерите неведнъж пледират, че обвиненията са абсолютно несъстоятелни, като заявяват, че самите служители на разследващите служби също са били малтретирани, и то от политическата полиция Зандака заради твърденията, че са измъчвали българките.
Полк. Джума Мишри, сочен от медсестрите като един от най-активните участници в разследването, каза, че е бил държан в единична килия, принуждаван да седи на един крак.
На 6 май м.г., когато българките бяха осъдени на смърт, съдът се произнесе, че не е компетентен да разглежда обвиненията срещу представителите на разследващите органи.
В началото на тази година процесът започва, като е заведен иск от името на медсестрите, който е за финансово обезщетение за претърпения морален и физически тормоз.
По непотвърдени данни става въпрос за 10 млн. либийски динара за всяка една от петте.
Делото беше няколко пъти отлагано.
Въпросът заинтригува много международни неправителствени организации, като една от първите, която проведе сериозно разследване по тези обвинения, е "Амнести интернешънъл".
През април м.г. представители на организацията бяха в Бенгази и записаха свидетелствата на българките на видеокамера.
По-късно докладът, който беше публикуван от "Амнести" беше един от основните акценти по отношение на това, че в Либия човешките права се нарушават системно.
В тазгодишния доклад на организацията случаят беше отново повторен и беше отбелязано, че промяна няма.
"Адвокати без граници" обаче бяха с ограничен достъп до заседанията на съда в Триполи и често им бяха отказвани визи.
Двете дела не би трябвало да бъдат свързвани, въпреки че съществува тезата, изказана от адвокат Владимир Шейтанов, защитник на сестрите в началото на процеса.
Според него за изтезанията на чуждестранни граждани от официални представители на либийските административни органи, трябва да се направи изводът не за конкретната вина на служителите, а за вината на службата, която представляват и отговорността да се търси от либийската държава.
Шейтанов смята, че офицерите са осъществявали политическа линия по този въпрос и не са били спирани, а поощрявани.
Друг е въпросът, че самите разпити, и фактът, че са били подписани самопризнания от страна на българките, са се случили във фазата на предварителното разследване.
По-късно само Нася Ненова и палестинският лекар са подписали признания пред прокуратурата.
Ненова не е имала представа какво подписва, защото документът, който й е бил даден е бил на арабски език, а тя не знае езика, допълва БНР.
Тя и палестинският лекар са били заплашвани, че ако не подпишат документите, мъченията ще започнат отново.
Пред Наказателния съд в Бенгази тези самопризнания са изиграли основна роля за издаването на смъртните присъди на българките.
Според адвокат Осман Бизанти едва ли е възможно делото днес да има някакво отношение към решението на Върховния касационен съд на Либия, но има огромно значение за страната и за начина, по който тя стои на международната сцена и за отношението на останалите към нея.
Фактът обаче, че държавата е започнала процес срещу представители на собствените си служби означава, че отношението към разследванията и нарушенията на процедурите в тази държава са се променили.
Това е една демонстрация пред света, че нищо не остава ненаказано в Либия и че всяко едно такова разследване се провежда сериозно, смята БНР.
До известна степен делото срещу мъчителите на българките и палестинския лекар трябва да легитимира отношението, а и решението на Върховния касационен съд по делото в Триполи.
