"Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна."
Думите са на Тодор Живков и са отправени към съветския ръководител Леонид Брежнев на среща между двамата на 14 август 1978 г. в Крим. След 1960 г. това е вторият път, когато управлението на БКП е спасено от съветски кредити, защото то е натрупало външен дълг от над 6 млрд. долара, който не е в състояние да обслужва.
Този път обаче Брежнев поставя ултиматум на българския партиен и държавен ръководител валутните разходи да бъдат обуздани на всяка цена и отказва да парафира българското искане за количествата и цените на гарантирани суровинни доставки за следващите 10 години. Нещо повече - СССР дори започва да ги намалява. Живков е принуден да търси други решения, чрез които да се осигурят валутни приходи.
Едно от тях е подсказано от отговарящия за машиностроенето член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов. Идеята е усилията да се концентрират в развитието на такова производство на електрониката, с което огромният пазар на СССР да бъде засипан и по този начин да се осигурят липсващите средства за плащане на съветските суровини.
Става въпрос за производството на лентови и дискови запаметяващи устройства, металорежещи машини с цифрово програмно управление и други.
По това време в социалистическия лагер на България е дадено водещото място в областта на електрониката за нуждите на страните от СИВ. Една част от развитието на сектора е осигурена в резултат на промишлен шпионаж.
Подобно на съветския КГБ, в който е обособено специално управление "Научно-техническо разузнаване" за придобиване на нови технологии от развитите западни страни, така и в НРБ към Първо главно управление на ДС (ПГУ) в средата на 60-те години е създаден отдел, който през 1980 г. е издигнат в самостоятелно Управление "Научно-техническо разузнаване" (НТР) към ПГУ на ДС.
"Неявните фирми" на ИНКО
Под контрола на НТР попадат всички научноизследователски звена и държавни институции по линия на технологиите, но за нуждите на разузнаването през 1975 г. със секретна заповед Министерският съвет регистрира и външнотърговско дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО).
Негова основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ - Координационен комитет за многостранен контрол на износа, създаден през 1949 г. от страните - членки на НАТО, и Япония за ограничаване на преноса на технологии и търговията със съветския блок.
Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и негови секретни сътрудници. Статутът на фирмата й позволява да извършва търговска дейност, като в основата са специалните операции за заобикаляне на ограниченията на КОКОМ.
Подобен статут е даден и на друго търговско предприятие - "Матхим", за да оперира в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" "Авала". Заедно с ИНКО те стават гръбнака на НТР.
Терминът неявни фирми е използван за пръв път именно заради дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията".
Тези операции е следвало да бъдат съгласувани с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна".
ИНКО, която по това време има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, получава допълнително увеличение на щата. В средите на разузнаването оперативните работници по тази линия пък получават прозвището виенските търговци.
Бившите служители на ПГУ оценяват придобиването на западните технологии като над 600 млн. долара спестени средства за социалистическата икономика.
Колко са парите, изразходвани от фирмите на разузнаването, обаче винаги премълчават. След падането на комунизма ИНКО стана обект на интензивно източване, като голяма част от "виенските търговци" напускат разузнаването, но не и фирмите, създадени по държавна поръчка.
Други от служителите й продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия , трети се превръщат в бизнесмени и банкери. През 1990 г. в ПГУ започва друга секретна операция - унищожаване на компрометиращите разузнаването архиви.
Разработките на НТР се прочистват именно от материалите, съдържащи данни за валутата, която е налята в дейността на разузнаването. Източените през Първо главно управление капитали се превръщат в табу за всяко политическо мнозинство и президент.
Това обяснява и могъщата съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, който и до ден днешен е засекретен под циничната формула за "националните интереси".
Източването на валута чрез ДЗУ
Дори тайните операции на разузнаването обаче не могат да помогнат на плановата икономика и от 1985 г. тя започва своето финално сгромолясване.
В търсенето на валутни приходи Политбюро прегръща идеята стопанското обединение ДЗУ - Стара Загора, да щурмува западния пазар, лансирана от директора му Атанас Атанасов лично пред Тодор Живков.
За целта със секретно решение на Партийно-държавната комисия по научно-техническата политика през есента на 1986 г. е дадена зелена светлина на проектите "Монблан" и "Нева", осъществявани отново от разузнаването.
Създадена е "неявна фирма в Австрия с предмет на дейност разработване, производство и сервиз на външни запаметяващи устройства на магнитни дискове".
Когато през 1988 г. за трети път комунистическата власт изпада в неплатежоспособност и разбира, че няма да получи спасителен кредит от СССР, Министерският съвет със строго поверително решение разрешава на ДЗУ да участва непряко в компанията "Дейта Магнетикс", а средствата от 5 млн. долара да бъдат осигурени чрез валутен кредит от Българската външнотърговска банка (БВТБ).
Случаят с ДЗУ е един от най-емблематичните за източването на средства на данъкоплатците, което се потвърждава и от ревизионния акт на БВТБ от 1993 г.
За пръв път той хвърля повече светлина върху финансовите операции по проекта "Нева" (изграждане на инженерингов обект на територията на СССР до ключ) и крайния финансов резултат. Приходите предварително са изчислени на 230 млн. долара срещу 300 млн. разходи и 30 млн. долара печалба. Половината от тях е трябвало да са за ДЗУ, а другата за чуждестранния партньор - лихтенщайнската фирма "Сетрон".
ДЗУ действа чрез търговското предприятие "Инсист", което ползва от БВТБ общо 86.5 млн. долара кредит по осъществяване на сделката. Кредитът е изплатен въпреки отклонения от сроковете. През декември 1989 г. пред банката "Инсист" отчита печалба от около 25 млн. долара, но са преведени 22.5 млн.
От тях обаче са погасени 9.6 млн. долара кредит на "Инсист". Банката заключава, че реалната печалба е 11.2 млн. долара (три пъти по-малко от предвидената) и че планираната печалба следва да се преразгледа, защото ДЗУ има други неизплатени валутни кредити към банката, възлизащи на 43.6 млн. долара.
Втора част: Контрабанда под закрила на държавата
