Традицията за Бъдни вечер

Б�н �ни вечер, или както се нарича още от народа - Суха Коледа, Крачун, Наядка, се празнува в навечерието на Рождество Христово. В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
Ако се върнем много назад във времето ще открием Деня на раждащото се слънце. Празникът се чествал и от египтяни, и от финикийци, и от асировавилонците, и от персите. Такъв празник имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Даждбог. Магичен ритуал бил в основата на празнуването му. Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи се сплели в едно.
На празника Бъдни вечер надвили народните обичаи. И така още с идването на зората започва подготовката за вечерята. Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен "бъдник", "боговица", "вечерна". Изображението на житен клас, рало, животно и т. н. стои като украса на питката. В нея пък се поставя паричка, зърно, сламка. Всички те - символи на плодородието и богатството. Варено жито, царевица, боб, сарми, пълнени чушки, баница, тиквеник, ядки, мед, ошаф, плодове е традиционната храна.
Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото. А колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват хората. Най-възрастният мъж в семейството разчупва питката и раздава на всички. Чака се полунощ, идването на първите коледари и раждането на Христос. Масата се раздига чак на сутринта, за да се нахранят и домашните духове.
Бъдни вечер е най-важният семеен празник, посветен на дома, огнището.