П отребителите на електронната търговия все още пазаруват в рамките на националната си държава, като едва 20% от тях извършват транзакции извън границите на България.
Това сочат данните на изследване за електронна търговия и правата на потребителите, изработено от академичен център за социоправни изследвания, информира БГНЕС.
Около половината от хората, които пазаруват по интернет, се аргументират, че правят това, защото имат възможност за по-голямо сравняване между стоките. Едва 17% смятат, че така им излиза по-евтино.
Според авторите на изследването, представено по време на дискусия с европейския комисар за правата на потребителите Меглена Кунева, клиентите не познават правата си.
Една от причините е, че достъпът до този вид търговия изисква специфични умения и знания за боравене с информационните технологии.
Същевременно и самите електронни търговци не са запознати със съществуващите възможности и институционалните механизми, сочат изводите от проучването.
Като един от големите проблеми, посочван от потребителите с опит в електронната търговия, е невъзможността да се разберат характеристиките на стоките, както и въпросът с тяхната доставка.
Във връзка с това Кунева посочи, че като цяло европейският потребител на дребно няма общ пазар - такъв съществува само за бизнеса, но не и за обикновения човек, който се възползва от общото пространство в ЕС само като турист.
Според българския еврокомисар един купувач от Гърция едва ли би дошъл да пазарува у нас, защото не познава законодателството и не знае каква защита може да има, допълва БГНЕС.
Няма добра политика на защита на потребителите, ако тя не се подкрепя от националната държава, коментира още Кунева.
Тя предупреди, че ако България очаква Брюксел да реши този въпрос, това няма да се случи, защото би означавало нарушаване на принципа на субсидиарността, т.е. националното да има приоритет пред общностното. И защото по думите й всеки сам е отговорен за действията си.
Кунева изрази надежда защитата на потребителите в България да бъде включена в националния план за развитие на правителството, както вече е направено в някои страни от ЕС.
По повод съществуването на българската онлайн търговия тя допълни, че не можем да се плашим, че браншът не е развит, защото съществува вече седем години.
