С лед като месеци наред слушаше унищожителни критики за САЩ и външната им политика от руския си колега, президентът Джордж У. Буш похвали В ладимир Путин за откровеността и искреността му - с което си навлече критики от някои експерти по Русия.
Похвалите на Буш, отправени в края на кратката визита на Путин в семейното имение на океанското крайбрежие в щата Мейн, са доказателство, че Русия отново е смятана за нация, с която трябва да се съобразяват в Белия дом. Но подкрепата на Буш за Путин предизвика озадаченост у някои експерти по Русия, които смятат, че руският президент неоправдано е възнаграден за поведение, което Западът би трябвало не да насърчава, а да обезкуражава.
"Работата е там, че когато общуваш с един световен лидер, все се чудиш дали казва истината или не", сподели с репортерите вчера Буш. "Аз никога не съм имал този проблем с Владимир Путин. Понякога той казва неща, които не искам да чувам, но поне знам, че винаги ми казва истината", обясни Буш.
По-късно същия ден Путин приравни спазването на човешките права и свободата на словото в Русия със ситуацията в САЩ. "Като говорим за общи демократични ценности, ние се ръководим от идеята и принципа, че те са важни и за вас, и за нас", каза Путин. "Дори и при, да ги наречем, установените, зрелите демокрации, виждаме основно едни и същи проблеми. Това важи и за отношенията с медиите, и за човешките права", добави той. Буш не реагира на очебийното сравнение.
Двамата с Путин имат лични отношения още от юни 2001 г., когато бе първата им среща на върха в Словения. "Погледнах човека в очите и открих, че е много прям и достоен за доверие. Успях да проникна в душата му", похвали се тогава Буш.
През последните месеци Путин сравни САЩ с хитлеристка Германия и заплаши да насочи ракети срещу Европа, ако САЩ настанят противоракетната си система в Полша и Чехия.
Майкъл Макфол, експерт по Русия в Станфордския университет, приветства разговорите между двамата лидери, но призна, че е озадачен от това колко лесно Белия дом е простил и забравил суровата реторика на Путин.
"Той казва всичко това, и за отплата получава покана за специално гости! Вярно, че е по-добре лидерите да си сътрудничат, вместо Путин да заплашва САЩ, сякаш е нацистка Германия, но чак пък изведнъж да станат първи приятели, плаващи в една лодка! Не го разбирам", недоумява той.
По повод сравнението на Путин между руската и американската политическа система, Макфол, който е експерт по развитието на демократичните общества, твърди, че Путин "вероятно е върнал демокрацията назад повече от всеки друг лидер по времето на президентството на Буш".
Сара Менделсън, руски експерт в центъра за стратегически и международни отношения във Вашингтон, заяви, че и тя е изненадана от думите на Буш, че Путин бил откровен и честен.
"Последното нещо, което бих очаквал да чуя от някого за администрацията на Путин са думите истина, чест, спокойствие", вдига рамене Менделсън. Тя е смутена и от коментарите на руския президент за отношенията с медиите. Западни експерти критикуват Кремъл за установяването на контрол над повечето руски големи телевизии, които сега рядко излъчват критични г ласове. Освен това Кремъл така и не разследва както трябва подозрителните смъртни случаи на журналисти, напомня тя.
От гледна точка на Кремъл, топлото посрещане на Путин от Буш е едновременно и резултат от приятелството между двамата, и отражение на възстановената сила и влияние в света на Русия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза за Асошиейтед прес, че някои от критиците на Русия желаят тя все още да е в "прехода" от съветското си минало. "Но това време мина и всичко се променя", изтъкна той.
Похвалите на Буш за Путин вероятно прикриват някои съмнения. През юни Буш заяви, че напредъкът на Русия към демокрацията е "дерайлирал". Андрю Къчинс от Центъра за стратегически и международни проучвания разказа, че разговарял с Буш преди известно време за политическото бъдеще на Русия. Буш се тревожел, според Къчинс, за отношенията между Кремъл и своите наследници в Белия дом.
Къчинс подозира, че на срещата в Мейн Буш е помолил Путин да говори откровено за предстоящите президентски избори и за вероятната политика на наследника му. "Буш е искал да види как ще се развият нещата с наследяването на властта и изборите в Русия", твърди Къчинс.
Лилия Шевцова от московския Център "Карнеги" смята, че главният стремеж на Буш изглежда е бил да спре влошаването на американско-руските отношения в един критичен момент.
Западът, единодушни са експертите, се нуждае от помощта на Русия по цял куп проблеми с критично значене - от независимостта на Косово до ядрената програма на Иран.
"Дневният ред на срещата изобщо не беше важен. Важен бе фактът, че тя се състоя в разгара на кризата. Целта бе да попречи отношенията от хладни да станат ледени", смята Шевцова.
Според нея и според други анализатори, целта на Путин е била да демонстрира на руските граждани, преди парламентарните и президентските избори през следващите осем месеца, че той е уважавана личност на Запад. Отношението му, според нея, цели да покаже, че той е способен да се опълчи на Запада и пак да бъде уважаван във Вашингтон. "Това е нещо като демонстрация: "Аз съм корав, аз държа здраво юздите, аз съм световно уважаван лидер", твърди тя.
Като първият световен лидер, който телефонира в Белия дом и изрази солидарността си след атентатите на 11 септември, Путин си спечели благодарността на Буш. Руският лидер също така пренебрегна възраженията на своите военни и позволи на американската армия да установи бази в Централна Азия за поддръжка на операциите в Афганистан.
Но отношението му към американската външна политика се промени след започването на войната в Ирак през 2003 г. Той с раздразнение отхвърля западната критика, че Кремъл се опитва да консолидира властта си, като дава заден ход на демократичните реформи.
