В еликият италиански кинорежисьор Микеланджело Антониони е починал вчера в дома си на 94 години.
Едва днес семейството му съобщи, че той си е отишъл от света в един ден с друг гений на киното - Ингмар Бергман.
Антониони е легенда и с филмите си "Приключението", "Затъмнението", "Нощта", "Червената пустиня", "Фотоувеличение", "Забриски пойнт", "Професия: репортер".
През целия си живот той беше винаги по-интересен за критиците и киноманите, отколкото за продуцентите и масовия вкус.
Микеланджело Антониони (вж. филмографията му в IMDB.com) е роден във Ферара на 29 септември 1912 г. Има висше икономическо образование. Започва като асистент на Марсел Карне в "Нощни гости". Занимава се с кинокритика, сътрудничи за сценарии (за Роселини, за Фелини), прави късометражни филми.
През 1950 г. режисира първия си пълнометражен филм "Хроника на една любов" и веднага прави впечатление с изобразителния си стил. Големите филми, които следват, постепенно му осигуряват известност.
Той обръща изключително внимание на операторската работа, акцентира върху всеки детайл, интересува се не толкова от външната страна на сюжета, а на душевното състояние на героите и на детайлите в техните отношения.
През 1957 г. режисьорът се запознава с 26-годишната тогава актриса Моника Вити и тази среща поставя началото на над десетилетно сътрудничество, от което се раждат някои от най-великите филми в историята на киното на 20-ия век.
Първо правят заедно "Приключението" (1960), който е освиркан от зрителите в Кан, но получава Голямата награда, привлича вниманието на критиката и прави Антониони име със световна слава.
Моника Вити е в централните роли и на следващите филми, наречени - заедно с "Приключението" - "тетралогия за отчуждението": "Нощта" (1961), "Затъмнението" (1962) и "Червената пустиня" (1964).
"Червената пустиня", първият цветен филм на Антониони, е признат за абсолютно недостижим в използването на цвета в драматургичната структура.
През 1966 г. в Лондон Антониони снима "Фотоувеличение" (Blow Up) по мотиви от разказ на Хулио Кортасар. Този филм се превръща в изключителен касов успех и печели голямата награда "Златна палма" в Кан.
Със следващите си филми Антониони първо силно ядосва властите в САЩ със "Забриски пойнт" (1970) - с музика, композирана и изпълнена от групата "Пинк Флойд", а след това и китайските власти - с документална лента, снета за италианската телевизия.
В "Професия: репортер" (The Passenger) от 1975 г. режисьорът събира на екрана Джак Никълсън и нашумялата по онова време - заради "Последно танго в Париж" - Мария Шнайдер.
Той много пътува по света, експериментира с видеоклипове и реклами ("Обервалдска мистерия" по Жан Кокто, 1980).
Първият му инсулт е след приключението в Китай, вторият - през 1985-а. Но се жени на следващата година за Енрике Фико, която се грижи за него, а преди това се е появявала в масовката на някои филми.
През 1995 г. въпреки напредналата си възраст работи заедно с германеца Вим Вендерс по проекта "Отвъд облаците" - по мотиви от книга, която е издал през 70-те.
Последният му опус е една от новелите в направения заедно със Стивън Содърбърг и Уонг Карвай "Ерос" (2004), оценяван като неуспешен.
Антониони е носител и на почетен "Оскар" (1995), Награда за цялостен принос на Европейската филмова академия (1995) и още много отличия от цял свят.
