Моторите

К олкото и да е странно за родените след 70-те години, до това време в повечето европейски страни са се произвеждали мотоциклети. Малко преди японските производители да залеят пазара с известните си марки - през 60-те години Великобритания е била най-големият производител на мотори в света.

Ако искате например да смаете приятелите си трябва да се спрете на италианските мотори като "Дукати", "Мото Гуци" или "Априля"; ако искате здрав и мощен мотор - германските и БМВ, ако пък искате нещо по-евтино - японските производители могат да ви го предложат.

Ако искате обаче наистина класов мотор, трябва да прекосите Ламанша, където легендарни марки като БСА, "Триумф", "Винсънт", "Нортън" или "Роял Ендфийлд" още не са изгубили блясъка и обаянието си, нищо че БСА не се произвежда вече от 30 години насам, "Винсънт" загасват през 60-те години, "Нортън" оцелява десетилетия повече, а дори и легендата "Триумф" отстъпва пред натиска на японската конкуренция.

Образът на много от тези мотори обаче остава завинаги в паметта като например модела "Бонвил" на "Триумф", запечатан на снимка с Марлон Брандо.

Любителите на тези истински бижута продължават да дават луди пари за части и подръжката на легендарните машини.

Точно 100 години след появата на първия "Триумф" в Ковънтри, се заговори са възраждане на производството на мотори във Великобритания.

Германският производител БМВ завладява клиентите си с двата основни принципа - надеждност и здравина. Това са качества, които са достатъчно изпитани от времето, тъй като първият мотор БМВ в историята - модел R-32, се появява през 1923 г.

В днешно време - или 1 млн. машини по-късно, моторите БМВ нямат почти нищо общо с предшествениците си: те са екипирани с катализатори, спирачни системи ABS и дори сателитни навигационни системи - лукс, който притежателите им оценяват високо, защото е много по-удобно, отколкото да държиш пътната карта върху резервоара.

Японските и американските модели срещат големи затруднения да се наложат на германския пазар, защото германците ревниво пазят собствената си марка не само от патриотични подбуди, а защото трите букви БМВ означават за тях сигурност и комфорт.

Истинските ценители на БМВ в Германия твърдят, че американските "Харли Дейвидсън" били за повърхностни хора.

Появата на първия български модел мотоциклет "Балкан" през 60-те години е твърде изненадваща. Многото желаещи тогава да имат двуколесно возило очакват, че от завода в Ловеч ще излязат моделите на много популярните чешки мотори "Ява".

Всъщност не са много далеч от истината, защото "Балкан" е създаден от чешки конструктори. Просто българският вариант излиза с българско име и за времето си е мотоциклет с много добри качества, които надминават внасяната в България съветска марка ИЖ.

За западни марки по онова време само може да се мечтае. "Кореком" внася "Пежо", а първият японски мотоциклет започва да кара синът на Милко Балев.

Първите рокери у нас изглеждат като дисиденти, бръмчейки с моторите си под зорките погледи на милицията.

Като цяло българите не са свикнали особено много да карат мотори. Не са и много тези, които без да се замислят, биха си купили нов марков мотоциклет.

Има и друг проблем. Пътищата са особено лоши и шофьорите на автомобили не са свикнали да се отнасят към мотоциклетистите като равни в движението и да ги пазят.

Пазарът на мотоциклети е слабо развит, но гамата от предлаганите модели непрекъснато се обновява. Нараства и интересът към много популярните сред тинейджъри италиански мотопеди "Пиаджо", които могат да се купят на цена от 1700 до 9000 лв.