Първата жертва на огнестрелно оръжие в Америка - инка от 1536 г.

"Останките не гледаха в правилната посока, бяха вързани или набързо увити в обикновен плат, нямаха дарове с тях и бяха погребани на малка дълбочина. По някои личаха белези от ужасяващо насилие.

Били са посечени, разкъсани, прободени - раните изглеждаха като нанесени с железни оръжия, а неколцина имаха рани по главата и лицето, които сякаш бяха причинени от огнестрелни оръжия."

Единият от черепите имал входна и изходна рана, а в близост било намерено парченце кост, вероятно отчупено оттам. Отначало Кок помислил, че дупките в черепа са съвременни - дело на вандали.

Откритото парче кост обаче било непокътнато и показвало сила на удара доста по-слаба в сравнение с всяко съвременно огнестрелно оръжие - както и характерна вдлъбнатина, която силно напомняла на следа от куршум, изстрелян с мускет.

Въз основа на доказателствата от разкопките Кок се убедил, че е намерил жертва на огнестрелно оръжие от времето на инките.

Физическият антрополог Джон Верано от университета Тюлейн потвърдил хипотезата, след като направил наблюдения на място, а биоархеоложката Мелиса Мърфи от колежа "Брин Мор" предложила да потърсят неоспорими доказателства.

За да определят дали раната е причинена от огнестрелно оръжие, археологът и екипът му решили да използват технологии, с които да изследват черепа за остатъчни следи от метал по ръба на раната.

Кок, Гойкоечеа и Мърфи отнесли черепа и другите кости в реномирания център "Ресомаса" в Лима, за да им бъде направена компютърна томография. Следи от метал обаче не били намерени.

Без да се колебае, ръководителят на разкопките се обърнал за помощ към съдебния медик Тим Палмбах от университета в Ню Хейвън, който се свързал с Института по съдебно-медицински науки "Хенри Лий" в щата Кънектикът, един от най-добрите в света.

"Опитахме се да изключим всички възможни причини за дупката - камък от прашка, копие, чук - разказва изпълнителният директор на института Ал Харпър. - Питахме се какво би могло да причини такъв вид рана."

Двамата учени решили да изследват черепа с мощен сканиращ електронен микроскоп. Всички мислехме, че шансът да намерим някакви следи от метал по толкова стар череп са 1:1 000 000, но си струваше да опитаме, допълва Харпър.

Така и направили. Краищата на дупките в черепа и цялото парче били пълни с частици желязо - метал, използван понякога за направата на куршуми за испанските мускети.

Явно куршум с диаметър по-малък от 2,5 см е пробил задната част на черепа и е преминал през главата, като е оставил частици желязо дълбоко в костта, където са се съхранили в продължение на 500 години.

Това несъмнено доказва, че човекът е бил убит от огнестрелно оръжие и следователно имаме първата документирана жертва на огнестрелна рана в двете Америки, допълва Кок.

След първоначалното откритие били намерени още две жертви, вероятно починали от подобни травми. Учените са убедени, че смъртоносните рани и по другите два черепа са били причинени от оръжия, които съответстват на използваните от испанските войници по това време.

Според военния историк Джон Гилмартин от академията "Уест Пойнт", мускетите, нанесли тези рани, били сред първите огнестрелни оръжия в света - най-напредналата военна технология в Европа през XVI век. Испанците са знаели как да си служат с тях, обяснява той.

Според Кок и екипа убийствата се станали през лятото на 1536 г., по време на въстание на инките срещу водените от Франсиско Писаро испански завоеватели, известно още като "Обсадата на Лима".

Сред набързо погребаните 72 тела имало също няколко жени и юноши. Кок обаче е на мнение, че те не са били войници, а ятаци, които приготвяли храна, носели провизиите и се грижели за пострадалите.

Най-вероятно телата били погребани набързо, защото в разгара на въстанието инките нямали нито времето, нито ресурсите да погребат своите мъртви, като спазят традицията и изпълняват ритуалите.

За това свидетелстват плитките гробове и хаотично поставените трупове, както и липсата на погребални платове и дарове.

Гробището се намира на по-малко от километър от стотиците мумии на инки, открити от Кок в Пуручуко през 1999 г. Тогава археолозите изкопаха близо 1800 мумии и десетки хиляди артефакти.

Находката беше оповестена през април 2002 г., а през май с.г. за нея писа сп. "Нашънъл джеографик".

Новите открития в Пуручуко са тема на документалния филм "Голямото въстание на инките" (The Great Inca Rebellion) - поредната съвместна продукция на NOVA и "Нашънъл джеографик".