Аз съм от Видин. Вече не живея там, но ми липсва Дунава. Тихият, бавен, привидно мързелив и муден Дунав.
Кой видинчанин не се е разхождал в парка край Дунава, кой не е бил изпохапван до тиха лудост от тия ми ти кОмари и кой не е чоплил семки (с бира или кола) на някоя пейка с изглед към реката. А на плажа в ранно утро и късен следобед кой не е виждал рибари и рибарки да мятат въдици в мътната вода.
Величествените градове и китните села се подреждат по реката като бисери по огърлица, пресичаща половин Европа, а тя им връща жеста като внася в тях живот, очарование и успокояваща атмосфера.
Носят се водите на Дунава бавно и упорито към морето и носят със себе си настроение на спокойствие и по-хубав живот. Все пак идват не откъде да е, а от Германия, та през Австрия и Унгария (Европа!), за да стигнат до българо-румънския бряг и да се зачудят на разликата. А и да си отпочинат след къде по-усиленото движение, а и замърсяване по родните му места. Тук я мине някое корабче, я не, имаме си една-единствена атомна централка, е, да, и няколко човека, които къпят себе си и добитъка си в реката.
Не знам откъде на Ботев му е хрумнало да нарече Дунава „бял”- и да е бил някога, аз не го помня такъв. Актуалният цвят е някъде между тъмносиньо и сиво.
Влачи се Дунава и влачи със себе си следите от човешка дейност. Не се наемам да описвам химическия състав на водата, но има и достатъчно плаващ материал, видим с просто око. Има дрехи, обувки, парчета посуда (влючително и древна такава), сурвачки (след Нова Година), биологични отпадъци от растения и животни и, разбира се, всякакви сортове пластмасов отпадък и опаковки в съчетание с мазни петна корабно гориво от време на време.
Не знам дали водата в миналото е образувала мръсна пяна покрай брега и главно около корабите, но днес тя е тук. Група будни тийнейджъри дори класифицира това явление -според големината и компактността на пяната съществуват „вимета” и „мозъци”. Може и да имаше трети вид. „Виметата” са по-широки и рехави петна пяна, докато „мозъците” са компактни, често кръгли образувания с тъмни гънки и наистина приличат на мозък. Дано това не е някаква алюзия за състоянието на човешкия мозък...
Реката е голяма и досега е успявала да се справи с човешките мръсотии, но докога ли?
За да разведря малко картината, ще разкажа за плажа. Да, и във Видин има плаж, макар и каменист и с мириса на голямата река. Въпреки спокойствието и жегите, много хора предпочитат да останат извън водата, заради неизвестностите в нея. Но пък аз съм се къпала в Дунава и то без негативни последици. А дори според градския фолклор дунавската вода лекува екземи. Който иска да вярва.
Много ще ми липсва Острова срещу Ферибота. Сега на Острова е стъпала едната поддържаща колона на новия мост. Няма как, икономическото развитие иска своите жертви. На този остров, като се отдръпнеше водата, се образуваше истнински плаж със ситен, кадифено-мек пясък. Срещу острова се намира плажът на румънския град Калафат. Там веднъж бяха пуснали „Ламбада”, докато моя милост се учеше да гребе със семейната надуваема лодка.
Понякога беше толкова плитко, че до този остров човек можеше да стигне ходейки по дъното на реката. Е, от Острова до румънския бряг все така се плува, но малцина се осмеляват да се пробват чак до там. Шега не бива с дунавското течение. Плуваш, плуваш срещу него и ако изобщо мръднеш, то е назад. Поне в моя случай.
Да, липсва ми голямата река с тихото плискане на вълнички, особено след минаването на по-голяма лодка или шлеп.
Липсва ми и сутрешната паневритмия на Дъновистите на брега на Дунава, който отразява лъчите на изграващото слънце.
Липсва ми нощем бялата пътека лунна светлина, отразена в тъмната вода.
Да му се не види, липсват ми дори комарите и мириса на река.
Дано да я има чиста и за моите деца!
