"С нейната смърт Франция изгуби един от най-блестящите и чувствителни автори, значима фигура в нашия литературен живот", се казва в съболезнователната телеграма, адресирана до близките й, от президента на страната Жак Ширак.
"Франсоаз Саган бе една усмивка - печална, далечна, загадъчна, но носеща радост, и милиони французи днес чувстват тъгата, която тя споделяше с тях в книгите си", пише в съболезнованията си и френският премиер Жан-Пиер Рафарен.
"Преди няколко седмици я посетих в болницата и имах надежда, че болестта няма да я победи... и че ще се върне към своята творческа дейност, за да напише поредната си вълнуваща творба. Но съдбата реши друго - казва и френският министър на културата Рьоно Денедьо дьо Вабр. - Загубихме един изключителен човек. Като казвам това, мисля за погледа й, за иронията й, за интелигентността й - във всичко, което е написала... Ако използвам заглавието на творбата й "Добър ден, тъга", днес бих казал просто - тя изживя края на живота си в пълна самота. Помагаха й нейни близки, но нейната голяма самота не я напусна до края."
РФИ припомня, че писателката става световноизвестна още с излизането на първата й книга "Добър ден, тъга", написана за по-малко от два месеца. Тогава Франсоаз Саган още не била навършила пълнолетие.
Тя е автор на десетки романи (вж. библиография), а освен с литературния си талант, беше известна и с вкуса си към хазарта, високите скорости, алкохола и наркотиците, както и с проблемите си с правосъдието.
Вестник "Уест Франс" отделя цяла страница, за да й отдаде последна почит под заглавие: "Добър вечер, тъга", допълва РФИ-България в прегледа на съботната френска преса.
На 18 години Саган се покри с бурна слава след появата на романа "Добър ден, тъга", написан за седем седмици, пише изданието, като проследява нейната творческа биография, увенчана с 50 творби, както и с умението й да говори леко за сериозни неща.
Друг френски вестник - "Франс соар", също в препратка към нейния шедьовър, излиза с малко по-различно заглавие: "Добър ден, вечност".
Саган казва в интервю: "Не си представям, че някой ще се сеща за мен". Но тя е "незабравима": бунтарка, жена извън каноните, категорично е изданието.
"Либерасион" подчертава, че рядко някой писател е провокирал толкова антипатия в началото на своя път и толкова съпричастие във втората половина на живота си.
"Нейните минорни текстове бяха наситени с безпокойство и необходимост. Тя имаше прекалено реален поглед към себе си и това, което пише, за да направи школа. И въпреки това е знак за епохата, символ на тази смесица от лекота и сериозност", коментира изданието.
"Дофине либере" подчертава, че младежта на 1968 г. имаше нужда от идол, от бунтовница - и това момиче с "Бийтълс"-прическа дойде на мястото си, превръщайки се в икона на всички дързости и дори прегрешения: алкохол, наркотици, висока скорост, казино, дългове.
Четяха я по-малко, но я виждахме навсякъде - по телевизията, в пресата, с вечната цигара като меко оръжие, покрай приятелството й с Франсоа Митеран, поради умението й да изневерява, но да остава вярна, пише вестникът в своя портрет на Саган.
