В сички ние, в една или друга степен, изпитваме ревност. Ако тя е "в граници", би могла дори да е полезна, тъй като способства за развитие на общуването и по-доброто опознаване на партньорите. Ако обаче ревността е маниакална, то тя носи само страдание - както на ревнивеца, така и на потърпевшия.
Ако усетите, че ревността ви прехвърля разумните граници и не искате тя да стане причина за съсипване на връзката ви, е необходимо да вземете мерки.
Ревността може да бъде преодоляна, ако знаете как.
Ето някои препоръки:
- Избягвайте деструктивните мисли. Или поне се опитайте да не ги прехвърляте в главата си часове и дни наред. Опитвайте да мислите за това, което ви внушава увереност във вас самата - например колко сте привлекателна или успяла.
- Направете усилие и бъдете обективна и позитивна - правете разлика между реалните събития и сценариите, които съществуват само във вашето въображение. Анализирайте дали ревността ви е обоснована и има ли в действителност причина да обсъждате проблемите си с партньора.
- Имайте доверие на партньора си. Подтиснете непреодолимото желание да го питате къде и с кого е бил през деня. Ако в някакъв момент почувствате този импулс, превключете вниманието си към себе си - какво може да ви донесе удоволствие- Обадете се на приятелка, изяжте един сладолед, излезте на разходка по магазините...
- Започвайте разговор само, когато владеете себе си. Всички ревнивци знаят, че при изясняване на отношенията им е трудно да останат спокойни, но това наистина е необходимо условие.
- Никога не си припомняйте случки от миналото, които са ви заставили да ревнувате, независимо дали сте ги изяснили или не. Говорете само за сегашните си опасения.
- Ако чувствате, че не можете да се справите със ситуацията, поговорите с неутрален човек (не с майка ви или най-добрата ви приятелка), на когото можете да се доверите или най-добре с психолог. В действителност, разговорите помагат за разсейване на ревността, тъй като изказани на глас, ревнивите ви фантазии може да ви се сторят нелепи, когато ги чуете изречени.
- Не винете никого за ревността си, а най-малко от всеки друг - себе си. Напомняйте си често, че можете да се владеете и че искрено желаете да преодолеете мъчителната ревност.
- Знайте, че ревността се поражда от някакъв страх - страх от самота, страх да не бъдете отхвърлена, страх от загуба на любимия, страх да не станете за посмешище...
Най-важната препоръка е да откриете първо вашия страх и като начало - да преодолеете него.
