К раткият следобеден сън е здравословен навик, ако работният ден позволява това, твърди екип учени начело с д-р Скот Кембъл, експерт по съня от Медицинския колеж в Ню Йорк (New York Medical College).
Изследователите смятат, че не бива да се игнорират естествените потребности на организма от сън. В определени случаи
Aко човек не дремне, той просто остава без сили
Според специалистите нашият вътрешен биологичен часовник е програмиран така, че трябва да спим два пъти в денонощието.
Първата потребност от сън възниква между полунощ и 7 ч. сутринта, но очите ни започват отново да се затварят между 13 и 15 ч.
Тази биологична необходимост от следобедна дрямка се обяснява с лекото понижаване на температурата на тялото. Интересно е, че то не зависи от това дали сме обядвали или работили преди обяд.
Повечето изследвания доказват, че дори 15-минутният следобеден сън може да увеличи умствената и физическата активност и да подобри настроението през останалата част от деня - и то независимо от възрастта.
Следобедната дрямка не влияе върху нощния сън
По различни причини вечер човек се нуждае от повече време, за да заспи, но сънят остава толкова дълбок и дълъг, колкото и в случай, че не е спал през деня.
Освен това според американските учени дневната почивка увеличава продължителността на нощния сън с 1 час.
Краткият сън е важен за човека още от самото му раждане и ако той е полезен за малките деца, е не по-малко важен и за възрастните. Тази почивка е всъщност е част от еволюционния, географски механизъм и е характерна за някои култури.
Следобед да се подремва не повече от 15-20 минути,
след което отново да се започне работа, съветват специалистите. Ако сънят е продължителен, за човек ще бъде много по-трудно да си възвърне бодрото състояние, предупреждават те.
Ако се нуждаем от почивка, а не можем да си я позволим, не бива да прибягваме до сладки храни, които осигуряват кратък временен подем, а да изберем продукти, богати на белтъчини и сложни въглехидрати. Напитките, съдържащи кофеин, също трябва да се избягват.
