- Нямате ли никакъв морал, човече?
- Не мога да си го позволя, сър.
Така един от героите на Бърнард Шоу в "Пигмалион" оправдава безочливото си поведение и страстта си към печалбата.
Ако трябва да бъдат искрени, мнозина от хората, правещи бизнес в арабския свят, щяха да дадат същия отговор. Всички те със сигурност знаят значението на персийската дума бакшиш, която буквално означава подарък. В арабските страни често има значението на подкуп, а когато става дума за сделки от порядъка на милиарди долари, бакшишите, разбира се, също са впечатляващи.
Само през последните дни това доказа най-голямата френска петролна компания "Тотал", чийто шеф беше арестуван заради раздаването на подкупи в Иран.
Кристоф дьо Маржори прекара една нощ в парижки арест миналата седмица, което вероятно не е било най-приятното му изживяване. Обвиненията срещу Маржори бяха за изплащането на огромни суми в лични швейцарски банкови сметки, свързани с един от синовете на бившия президент на Иран.
Сумата от 40 млн. долара, получена от Мехди Рафсанджани, според френските следователи е за сключения през 1997 г. от "Тотал" договор за разработване на част от голямото иранско газово находище "Саут Перс", или "Южна Персия".
Тя е включена в изчисленията за рентабилността на договора, чиято стойност е около 4 млрд. долара. Според следователите общите суми, платени на "посредници", са около 100 млн. долара.
Въпреки повдигнатите обвинения никой в "Тотал" не иска да назове хората, стоящи зад банковите сметки, и официално ги нарича лобираща "група иранци".
Няма и как да е иначе, тъй като френската компания планира нови инвестиции в Иран на стойност близо 10 млрд. долара и не е трудно да се предположи, че пак ще се възползва от услугите на подобни "лобисти".
Самият Кристоф дьо Маржори обаче може да е спокоен. Краткият му престой в ареста ще е вероятно последният, тъй като разследванията на този вид сделки имат чудното свойство да потъват в забвение скоро.
Най-голямата норвежка държавна компания "Статойл" бе разследвана преди време за подкупи, раздадени в Иран за разработване на същото това "Саут перс". Тогава двамата най-висши ръководители се оттеглиха от постовете и признаха, че Мехди Рафсанджани има унифициран договор за посредничество за международни компании.
Миналия декември пък британските власти обявиха, че прекратяват разследването на оръжейна сделка със Саудитска Арабия по обвинения в раздаване на подкупи, поради "защита на обществения интерес".
Зад тази формулировка всъщност се крият десетки хиляди работни места, авторитетът на саудитското кралско семейство и около 40 млрд. долара.
На толкова се изчислява ново споразумение с Рияд за закупуване на 72 изтребителя "Юрофайтър", което саудитците недвусмислено обявиха, че ще прекратят заедно с разузнавателните си контакти, ако разследването разкрие истинските собственици на банковите сметки, където са внасяни пари от "БАЕ системс".
Лондонски туристически компании признаха, че държавната БАЕ е плащала и разходите на гостите си от саудитското кралско семейство, които никак не са скромни: само за един месец през 1995 г. сметката е възлизала на 987 хил. паунда.
Това обаче са джобни пари в сравнение с комисионите, които посредниците са направили от самите сделки. Изчисление на британското министерство на отбраната показва, че цената на всеки един от 100-те закупените от саудитците през 80-те години самолети "Торнадо" е била надута с 32%, или с около 5 млн. паунда.
Оръжията и петролът обаче далеч не са единствените сфери, в които традицията на арабския бакшиш просперира. Италианската енергийна компания "Енелпауър", която е подразделение на държавната "Енел", доскоро бе подследствена заради подкупите, които е плащала в Оман, Катар и Обединените арабски емирства.
Компанията и подизпълнителите й - германската "Сименс" и френската "Алстом", са раздали близо 25 млн. евро на посредници в арабските страни, за да подсигурят договор за изграждането на електроцентрали на стойност 1 млрд. евро.
В този случай все пак осъдиха двама служители на "Енелпауър", но те няма да лежат в затвора. Най-потърпевша в случая се оказа "Сименс", на която италианските власти забраниха да продава турбини в Италия за период от една година - явно на толкова е определен в Рим карантинният период за заловените в корупция.
Според д-р Пол Салем от ливанския клон на "Трансперънси" основният фактор за ширещата се корупция е това, че с изключение на Ливан останалите арабски държави се управляват от същите режими, които са били на власт и преди 30 години, което позволява един вид "дългосрочна" корупция.
Въпреки това демокрацията не е универсален гарант, както доказва Израел. Там и новият, и старият премиер, финансовият министър и ръководителят на данъчната администрация бяха забъркани в корупционни скандали.
Всъщност нещата не са по-различни от ситуацията в Източна Европа, смята бившият председател на Съюза на българските работодатели Васил Василев.
Според Василев, който има дългогодишен опит в бизнеса с арабския свят, българските компании, работещи в този регион, правят същото, каквото и големите западни компании, но тъй като не могат да се доберат до големи сделки, рушветите също не са в такива размери.
За ориентир в това мръсно море най-добре служат думите на бившия британски военен министър лорд Гилмор: "Или подкупваш и взимаш сделки, или не подкупваш и оставяш например САЩ и Франция да правят целия бизнес. Не е нещо, с което особено се гордееш. Просто е част от търговията."
