Тримата получават наградата за трудовете си върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните, уточнява Actualno.com.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. През тази година тя е на стойност 10 млн. шведски крони (1,342 млн. долара).
Миналата година наградата бе присъдена на руснаците Алексей Абрикосов, Виталий Гинсбург и на англичанина Антъни Леджет за основополагащи научни изследвания върху суперпроводниците и суперфлуидите.
Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Конрад Рентген за откриването на лъчите, получили неговото име.
В края на XIX век две последователни открития поставят началото на съвременната ядрена физика и ядрена енергетика. През 1894 г. асистентът на Дж. Дж. Томсън, Фредерик Соди забелязва, че фотографски плаки, намиращи се близо до вакуумните катодни тръби, се осветяват. Томсън просто му казва да държи плаките по-далеч от катодните тръби и така пропуска откриването на рентгеновите лъчи.
През 1895 г. Рентген наблюдава фосфоресциращи екрани на разстояние от катодните тръби. Той закрива с черна хартия тръбата, но светенето продължава и ученият предполага, че при опитите си с вакуумни тръби се наблюдава ново, дълбокопроникващо лъчение - Х-лъчи, рентгенови лъчи.
След като Рентген наблюдава костите на ръката си с новото лъчение и описва опитите си, започва възходът на рентгеновата техника в медицината.
