Ш импанзетата се крият в пещери, за да избегнат непоносимата африканска жега. Това сочи ново изследване на Джил Прутц, доцент по антропология в Държавния университет в Айова, която преди месец установи, че шимпанзетата в местността Фонголи използват заострени сечива за лов.
Проучването, финансирано от Националното географско дружество (NationalGeographic.com), е първото, което съобщава за шимпанзета,
редовно използващи пещерите като убежище
Резултатите от изследването на Пруц са представени в статия, която ще бъде публикувана в следващия брой на научното издание "Примати", информира "Нашънъл джиографик".
Според статията съществуват косвени доказателства, които свидетелстват за присъствието на шимпанзетата в пещерите: останки от храна, изпражнения, косми - всички събирани в една пещера между януари и декември 2004 г.
Събрани са и допълнителни данни от наблюдения, извършвани от май 2001 г. до март 2006 г. Джил Прутц също е успяла да забележи шимпанзета да влизат и излизат от въпросната пещера.
"Никой не беше чувал за нещо подобно преди, освен Джейн Гудол, която ми разказа, че при изследване на шимпанзетата в Мали екип от учени се е натъкнал на група, напускаща някаква пещера. Това обаче е единственият друг подобен случай, за който някой някога е чувал", въодушевена е Пруц.
Шимпанзетата използват пещерите като убежище от горещините
във Фонголи, Сенегал, заключава в статията изследователката. Тя събира данни за температурите в Сакото - най-дългата пещера в областта, както и от различни местообитания на приматите, като крайбрежните дървета и гористите местности.
Измерванията й показват, че шимпанзетата използват Сакото главно през най-горещите и сухи месеци на годината - от октомври до май. Пещерата е дълбока няколко метра и се намира в горния край на плитък пролом, образуван от стичащите се от едно плато води.
Между 2001 и 2004 г. средната дневна температура, измерена в пещерата Сакото, била 24,2?C, в горските местообитания - 29,6?C, а в местообитанията в саваната - 24,6?C, като двете зони се намират в края на пролома, на около 30 м разстояние. В горичката, разположена на близо 20 м от Сакото, средната измерена температура е 26,4?C.
Шимпанзетата се крият от горещините, просто си лежат вътре, отмарят, внасят си храна, хранят се и се пощят, обяснява тя.
В статията си Джил Прутц предполага, че максималните температури може би са по-важен фактор при определянето на топлинния стрес при приматите, отколкото средните. Именно този стрес може да кара шимпанзетата да се крият в пещерите, макар че обяснението едва ли е толкова просто.
Това не трябва да ни учудва, научното название на вида шимпанзе troglodytes означава пещерен обитател, кцхазва тя.
Прутц ще се върне в Сенегал през май. Заедно с абсолвентите от Държавния университет в Айова, тя планира да измери относителната влажност в различните местообитания на шимпанзетата, застъпени в изследването.
Националното географско дружество е една от най-големите световни научни и образователни организации с идеална цел. Основано през 1888 г. с мисията да увеличи и разпространи световното географско познание, днес то работи, за да насърчава хората да полагат грижи за планетата.
Всеки месец посланията на Дружеството достигат до повече от 350 милиона души по целия свят, благодарение на официалното му списание "Нашънъл джиографик", както и на четирите други списания, издавани от организацията, на телевизионния канал "Нашънъл джиографик", документални филми, радиопрограми, филми, книги, видеокасети и DVD дискове, карти и интерактивни приложения.
Организацията е финансирала повече от 8000 научноизследователски проекта, а също така поддържа и образователна програма за борба с географската неграмотност.
