Е дна от основните теми в днешните европейски вестници е решението във Франция да бъде построен реактор за ядрен синтез. Някои го смятат за разумно, докато други не са толкова сигурни.
Германската преса се занимава и с това дали канцлерът Герхард Шрьодер ще спечели вота на доверие в парламента на 1 юли.
Френският печат не е доволен от резултата на иранските президентски избори, докато сръбските всекидневници се възхищават на честванията на 200-годишнината от британската победа в битката при Трафалгар.
Унгарски вестници пък рисуват мрачна картина на бъдещето на демокрацията в Европа.
Подготовка за синтез
"Тагесшпигел" приветства решението на ЕС, САЩ, Русия, Япония, Южна Корея и Китай във Франция да бъде изграден реактор за ядрен синтез.
"Фактът, че създаването на реактора ще стане във Франция, а не в Япония е положителен, защото европейските изследователи имат най-голям принос в разработването на технологията", пише вестникът.
Той вярва, че новата технология представлява важна алтернатива на природните горива.
"Европа не умря на 29 май", пише пък "Либерасион" в уводна статия. "Доказателството е, че се подготвя за синтез", продължава вестникът, правейки алюзия с решението на международен консорциум да определи Карадаш във Франция като място за изграждането на експерименталния реактор за ядрен синтез.
Според изданието това е "символ на присъствието на Франция в съществени изследвания на нови технологии".
"Тагесцайтунг" се притеснява за ефекта, който проектът може да окаже на развитието на възобновяемите енергийни източници.
Според вестника ядреният синтез е "скъпа мащабна технология", която ще източи средствата от "децентрализираните и разнообразни действия в областта на възобновяемите енергийни източници".
Залогът на Шрьодер
Германският печат се съмнява доколко е конституционен опитът на канцлера Герхард Шрьодер да подготви почвата за нови избори като изгуби вота на доверие на 1 юли.
"Зюддойче Цайтунг" е категоричен: "Конституцията не е създадена, за да изпълнява политическите желания на хората".
Вестникът признава обаче, че конституционният съд е одобрил обявяването на нови избори, след като бившият канцлер Хелмут Кол нарочно изгуби вот на доверие през 1982 г.
"Берлинер Цайтунг" отбелязва, че всички парламентарни групи се договарят да извършат, както се изразява вестникът, "нарушение на конституцията".
Изданието настоява, че това би поставило президента Корст Кьолер в трудна позиция, когато от него бъде поискано да разпусне Долната камара на парламента.
"Ако той откаже, конституцията ще бъде спазена, но страната ще остане без действащо правителство", пише вестникът.
"Ако пък се съгласи, ще рискува репутацията си", предупреждава "Берлинер Цайтунг".
Лоши новини
Избирането на ултраконсервативния Махмуд Ахмадинезад за президент на Иран е лоша новина, пише френският "Монд" в редакционната си статия.
"За иранците - може би; за международната общност - със сигурност; и, парадоксално, дори, вероятно, за самата Ислямска република", пише вестникът.
Според него избирането за поста на ветеран от революцията от 1979 г. създава напрежение на два фронта.
На външния - защото Ахмадинезад винаги категорично се е противопоставял на САЩ, и на вътрешния - защото изборът му е "резултат от социалния протестен вот", отбелязващ "неуспеха на правителството на Хатами".
