Н апредък във всички сфери на живота на младите в България отчита Годишният доклад за младежта 2007. Той се базира на представително социологическо изследване, осъществено от агенция "Медиана" през април 2008 г. по поръчка на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС). Анкетирани са 1197 младежи от 15 до 35 години.
Анализът на данните регистрира реален напредък в качеството на живот на младите хора у нас - нарастване на потреблението, подобряване на материалното им положение и успешна реализация на пазара на труда.
В момента България е под средните европейски показатели за младежка безработица, а ако изолираме "ромския фактор", страната е на едно от най-ниските места по безработица в ЕС.
Делът на незаетите младежи с висше образование чувствително е намалял, като според социолозите се наблюдава тенденция за съживяване и разширяване на пазара на труда в различните населени места на страната.
В докладите на институциите е отделено специално място за студентските стажове като съществен аспект на тяхната професионална ориентация и шансове им за рекрутиране (намиране на нова работа).
Само по себе си това е прецедент в българската обществена действителност, в която се отбелязва осъзнато от институциите активизиране на политиката за обвързване на образователните нива с практиката, отбелязват експертите.
Съществува ясно обособена група обаче, най-вече от ромския етнос, която практически не може да се възползва от позитивните икономически промени. Това са ниско образовани млади хора, които не могат да се реализират на пазара на труда.
Изследването отчита етнизация на бедността, на безработицата и необразоваността.
Данните очертават един нов профил на българското училище. Компютърната осигуреност и връзката с интернет вече е факт в повечето учебни заведения. Над 70% от младежите ползват интернет, а при учениците от горните класове - над 80. 36 на сто от младите хора говорят чужди езици.
Същевременно обаче се наблюдава процес на "формализация" на образованието. Реално неграмотни ученици преминават успешно от клас в клас на средното образование. Изследването сочи, че 12% от отличните ученици не знаят какво е число на квадрат.
Дори едно дете е мечта за младата българка, каза директорът на социологическа агенция "Медиана" Кольо Колев, цитирайки данни от изследването.
Според него младите българи са образовани, гонят кариера, печелят достатъчно, ходят и на почивка. Заради кариерата си обаче все по-малко българки се решават да създадат дете.
Колев прогнозира и голям проблем за висшите учебни заведения, защото 1/3 от децата възнамеряват да учат в чужбина.
Младежите на България изпреварват европейските си съученици и по пушене и пиене на алкохол. По последните два признака те се нареждат на челните места в Европа. 16% от учениците са пушили трева, 2,1% използват твърди наркотици, където се отбелязва покачване.
"Годишният доклад за младежта има за цел да помогне за решаване на проблемите, свързани с младите хора в страната. Затова през 2007 г. ДАМС започна изготвянето на дългосрочна Стратегия за национална младежка политика, съобразена с европейските нормативни документи. Тя ще бъде представена на през ноември на Националния форум БГ "Младеж", каза пред медиите Михаил Балабанов, зам.-председател на ДАМС.
Друга важна стъпка от страна на ДАМС е изготвянето на проект на Закон за развитие на младежта, който бе внесен в Министерския съвет през октомври 2007 г. Той е разработен след широка обществена дискусия с голям брой неправителствени организации в страната, държавни институции, органи за местно самоуправление, младежки политически организации и сдружения.
Проектозаконът цели да насърчи самоорганизирането на младите хора, като регламентира механизмите за изграждане и структуриране на младежкото представителство. Той предлага нов модел на финансиране на националната младежка политика чрез републиканския бюджет, общинските бюджети, национални и международни програми, дарения, както и чрез средства от фонд "Развитие на младежта в България".
