Други обаче смятат, че Суха Арафат има единствено финансови мотиви - според палестински източници тя е получавала 100 000 долара месечна издръжка от палестинската хазна и контролира голяма част от парите на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), обяснява Българската редакция на Би Би Си.
По-рано тази година френските власти започнаха разследване за пране на пари във връзка с прехвърляне на повече от 11 млн. долара в нейни банкови сметки.
По тази тема на въпросите на Би Би Си отговаря Абдел Бари Атуан, редактор на излизащия в Лондон арабски вестник "Ал Кудс".
- Какво е влиянието на съпругата на палестинския лидер и ще изиграе ли тя политическа роля за бъдещето на палестинците?
- Суха Арафат никога не е била популярна сред палестинците.
Те винаги са гледали на нея като на жена от друга планета, която води буржоазен живот в Париж.
Според тях тя така и не успя да разбере страданията на палестинците в бежанските лагери и в другите бедни селища в ивицата Газа и на Западния бряг.
- Какъв живот води Суха Арафат?
- Тя е дама от висшето общество. Баща й беше банкер, а майка й беше много известна с изявите си в защита на правата на жените.
Суха Арафат има добро образование, учила е в частно училище в Рамала. Така че тя е различна от обикновените палестинци.
Преди три години се премести да живее в Париж и остави Арафат на практика под домашен арест в щабквартирата му в Рамала, с което предизвика много критики сред палестинците.
С последните си действия тя загуби и малкото уважение, на което можеше да разчита.
- Има ли Суха Арафат влияние върху избора на наследник на нейния съпруг?
- Тя няма никаква политическа роля. За разлика от Индия и Пакистан, където жената може да се издигне до ръководен пост в политиката, в арабския свят няма министър-председателки като Индира Ганди или Беназир Бхуто.
Мисля, че амбицията на Суха Арафат е да се задържи в светлината на прожекторите и да участва в подялбата на богатството на Арафат, да вземе своя дял - това за нея е най-важното.
Тя и преди е имала проблеми с палестинските лидери като Махмуд Абас или Абу Мазен.
През 1993 г., когато бяха постигнати договореностите от Осло, Махмуд Абас заяви, че ако тя замине за Вашингтон, той няма да отиде за подписване на споразумението.
Така че тя отдавна не е в добри отношения с палестинското ръководство.
Усложненията около наследството на палестинския лидер Ясер Арафат се дължат до голяма степен на факта, че той не е съумял да разграничи достатъчно ясно собствената си личност от каузата, на която се посвети, коментира днес френският вестник "Либерасион".
"На приемниците му ще се падне да изработят механизмите за вземане и изпълнение на решения, за да се скъса със създадената от него практика на еднолично управление, довело до непоследователност и безсилие. За щастие главните кандидати за наследството му, макар да са съперници помежду си, споделят много по-прагматичен и граждански ориентиран подход към реалностите на палестинската общност", отбелязва изданието.
Според испанския "Ел Паис" Арафат никога не е създавал условия за нормална приемственост, опасявайки се, че посочен наследник може да хвърли сянка върху собственото му лидерство, информира още Българската редакция на Би Би Си.
Все пак вестникът се надява, че когато най-сетне Арафат умре, може да има порядъчен преход.
"За да се постигне той обаче, трябва да се спазят условията, изложени от Набил Шаат, най-вече организирането на абсолютно необходимите избори в 60-дневен срок. Това е пътят, в подкрепа на който администрацията на Буш и ЕС трябва да се обединят независимо от разногласията помежду сим", подчертава изданието.
