Все пак 78,9% от сънародниците ни вярват, че климатът на Земята се променя, а само 6,5% са на противното мнение.
У нас разликите също се усещат. Между 1,8 до 3,5 градуса са се повишили средните температури в българските градовете за последните 20 години по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
Метеоролозите предупреждават, че до средата на века климатът в България може да премине в субтропичен.
В Южна България, например, традиционно мекият климат се изменя в много по-горещ. Увеличава се броят на екстремните климатични въздействия.
За последните три десетилетия у нас валежите са намалели с 36%
Зимата се е съкратила с почти два месеца, а периодът на снегозадържане - с 40%. Сняг в равнинните части на страната вече има само за 2-4 седмици.
Последиците от климатичните промени водят до загуба на над 10% от българската гора в последните години, до седемкратно увеличение на пожарите и над 24 пъти увеличение на изгорелите площи.
Предстои създаването на междуведомствена работна група, която ще бъде автор на нов Закон за климата и климатичните промени у нас, съобщи Георги Стефанов от Коалиция за климата.
Очаква се законопроектът да постави регулативна рамка върху всяка сфера на дейност, свързана с климата у нас и да бъде представен в края на годината.
"Искаме природа, не искаме бетон!", скандираха днес десетки граждани
и представители на екоорганизации пред Министерството на околната среда и водите, настоявайки за опазването на защитените зони в страната, които трябва да бъдат включени в "Натура 2000".
Еколозите искат и оставката на зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, както и спирането на корупцията в министерствата.
Днес в МОСВ заседава Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР, консултативен орган към министъра на околната среда и водите). Сред предложенията, които разглежда той, са разширение на съществуващи и определяне на нови места за опазване на дивите птици, както и предложението на БАН за определяне на защитена зона "Рила-буфер" за опазване на природните местообитания и дивите птици.
Природозащитниците искат като защитени зони към "Натура 2000" да бъдат включени буферните зони около националните паркове, в техния пълен размер, тъй като са важни за опазването на видовете в тях.
Те се опасяват обаче, че съветът ще разгледа включването само на част от териториите, поради частни интереси и планирани
инвестиционни проекти в районите около националните паркове
Тези зони се обявяват изцяло на базата на научни данни, не се гледат някакви други критерии, обясни Константин Иванов от българското представителство на WWF.
След като НСБР излезе със становище, екоминистърът Нона Караджова ще прецени дали да се съобрази с него или не.
Природозащитниците заплашиха с наказателни процедури на Европейската комисия срещу България. Те смятат да обжалват във Върховния административен съд и пред ЕК, ако съветът реши в ущърб на българската природа.
Според Иванов инвеститорите "не спят" и се стремят всячески тези зони да бъдат максимално орязани, така че всички проекти, като например "Супер Боровец", проекта на Христо Ковачки в района на Мальовица и на Говедарци - да могат да бъдат изградени без проблеми.
По думите му същото се отнася и за Калиакра,
където има планове за строеж на все повече и повече ветропаркове, въпреки че там минава най-големият черноморски път на птиците.
Същата е и ситуацията с Пирин, където според еколозите има големи апетити целият Национален парк "Пирин" да бъде опасан от лифтове и писти.
С решение на екоминистерството от 2006 г. е одобрено изграждането на ски писти и пътническа въжена линия в местността Трещеник, община Якоруда, същият проблем стои и в Паничище, Боровец и Семково.
Неправителствени организации и учени от БАН са правили изчисления, че увеличението за територията на Национален парк "Рила" трябва да е доста по-голямо от сегашното предложение, за да обхване местата, населявани от застрашени видове. Става дума за десетки видове животни - от мечки и костенурки до множество видове птици.
Междувременно, около 600 души се събраха на контрапротест
на площад "Славейков", в близост до сградата на екоминистерството.
Те са основно от населените места Банско, Разлог, Паничище, Добринище и Сапарева баня, присъстват и повечето кметове. Основните им искания са свързани със създаването на условия за развитие на туризма в техните населени места.
Източник: БГНЕС, БТА
Последвайте ни
