Тя е разпоредена от кмета Йорданка Фандъкова след работно заседание за преодоляване на последиците от интензивните валежи.
Проверката ще обхване кварталите от Подвитошката яка, като комисии ще установят актуалното състояние на речните корита и ще предприемат мерки за почистването им от наноси и земни маси след валежите.
Общината ще възложи проект за укрепване на компрометирани участъци от речните корита, преминаващи през районите "Връбница" и "Нови Искър". Започнало е и изготвянето на хидроложка карта на реките, течащи през територията на София, като приоритетно ще се работи по карти за район "Витоша".
Столичният инспекторат, почистващите фирми и "Софийска вода" ще почистят шахтите в районите, засегнати от проливните валежи. Ще се възложи и възстановяването на моста в кв. "Михайлово" в град Банкя.
През тази година са почистени около 25 км речни корита
на територията на общината, сред които на реките Владайска, Клисурска, Какач, Банска, Перловска, Дреновичка, Слатинска, Сухата река, Аджибарица, както и дерета в селищата Лозен и Кокаляне, канал в с. Мировяне и др.
Вследствие на почистванията е повишен оттокът по речните корита и намаляват рисковете от разливи, твърдят от пресцентъра на Столичната община.
Правителството има възможност да подкрепи пострадалите от наводненията семейства, каза днес в Бургас премиерът Бойко Борисов.
Според него проблемът с наводненията в Северозападна България, "които виждате системно стават в този регион", ще бъде решен със строителството на магистрала "Струма".
За радост Европейската комисия се съгласи да обединим всички лотове на магистралата и с всички сили напролет я атакуваме, заяви премиерът.
Причината за наводненията, които за пореден път причиниха щети за милиони
левове на държавата, не са само проливните дъждове, но и дългогодишната политика, базирана на остарели и погрешни схващания и действия. Това е становището на коалиция "За да остане природа в България" във връзка със скорошните природни бедствия в страната.
Според експертите от коалицията действията на държавата, базирани на недоказани научни методи от преди близо 80 години, са довели до огромно нарастване на риска от наводнения и до унищожаване на почти всички равнинни реки в България.
За да не бъдат голословни, еколозите изреждат основните грешки, допускани според тях от властите:
1. Ненужна корекция на завоите на реките. Като резултат, многократно се е увеличила скоростта и силата на приливните вълни.
2. Поставяне на дигите максимално близо до бреговете на реките
и последващото им надграждане. Това според природозащитниците е причина за опустошителни наводнения на местата, където има най-много унищожени стари корита и най-продължително изправяне на реката. Като най-пресен пример те посочват наводненията по река Лесновска през 2005 г.
3. Насърчаване на строежи в близост до дигите. Така множество постройки, които са защитени само при нормално ниво на реката, се оказват под вода при промяната му. Като пример се дава сегашното наводнение в община Костинброд.
4. Изсичане на здрави дървета и оставянето в руслото на реката на сухи и полурухнали дървета и клони. Според еколозите от "За да остане природа в България" така се увеличава рискът от наводнения поради струпване на сухите клони и дънери при бентовете и мостовете и липсата на здрави дървета, които да укрепват бреговете. За пример те посочват река Джерман при Дупница.
5. Превръщане на реките в населените места в бетонни канали.
Така дъждовната вода няма възможност да попие и водите много бързо се насочват към по-ниските участъци. Това според природозащитниците е основната причина за наводненията в София, въпреки продължаващото канализиране на река Владайска и други реки.
6. Използване само на язовирите като "ретензионни обеми", които да поемат високите води. Като резултат, в момента в България има изградени много скъпи хидротехнически съоръжения, които не осигуряват надеждност при екстремни ситуации. Пример за такава ситуация е язовира в Цар Калояново, посочват от коалицията. От друга страна, естествените ретензионни обеми - крайречни мочури и блата са откъснати от реката. Дигите "пазят" терени, където разливите не причиняват щети.
Апелираме управляващите да се съобразят с изискванията на новата Директива 2007/60/ЕЕС на ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения и да коригират действията си, се казва още в становището на коалицията.
Съгласно директивата страните членки трябва да изготвят планове за управление на риска от наводнения до 2015 г., които да се актуализират на всеки шест години.
Ще бъдат съставени карти на районите под заплаха от наводнения,
заяви през март, при поредните наводнения (на река Тимок край Брегово), главен експерт Румен Зарев от басейновата дирекция за управление на водите в Дунавския район.
До края на юни кметовете и областните управители трябваше да направят справка за рисковите места, за да бъдат набелязани конкретни мерки. Работата по изработване на цялостния план се очаква да продължи две години.
Одобрените от правителството през пролетта промени в Закона за водите, наложени от необходимостта в българското законодателство да се въведат три европейски директиви, въвеждат три задължителни срока:
- за предварителна оценка на риска от наводнения (до 2011 г. за речни басейни и прилежащите им брегови зони),
- за изготвяне на карти за опасност от наводнения и за риск от наводнения (до 2013 г. за местата, където съществува реален риск от наводнение или може да се предвиди такъв) и
- за изработване на планове за управление на риска от наводнения (до 2015 г.).
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
