В продължение на дълги години една история разбунваше духовете сред учените и антикварите във Франция.
Преди повече от десет години собственичка на парижки антиквариат Симон Болез открива случайно ръкописи на румънския писател и философ Емил Чоран, прекарал по-голямата част от живота си във Франция.
Болез била повикана за опразването на апартамента, обитаван от румънския писател и запазила ръкописите, без да си дава сметка за стойността им. Показала ги на Пиер Гилан Метейе, специалист по оценяването на антикварни предмети.
"Те имат голяма стойност, защото на пазара няма никакви ръкописи на Чоран. Стойността им е още по-голяма, тъй като дори и в Румъния няма почти никакви запазени негови ръкописи", обяснява той.
Ръкописите стават предмет на интерес от много места, включително и от френската държава. В момента, цената на общо 37-те ръкописа възлиза на около 1 млн. евро и затова Симон Болез се обръща към съда - за да получи официално правото на собственост над находката си, което държавата й оспорва.
Съдът постановява, че Болез е законна собственичка, тъй като тя е била повикана, за да опразни апартамента на Симон Буе, с която е живял Емил Чоран, но е запазила ръкописите.
Ако тя не го бе сторила, ценната находка щеше да бъде унищожена. Оказва се, че аферата не е съвсем приключила, тъй като френската държава реши да обжалва решението на съда.
Междувременно и Румъния заяви, че проявява интерес към ръкописите.
В Испания, църквата и държавата загубиха битката срещу гражданин и британското правосъдие за... пет колони от Х в., изчезнали от джамията в Корду.
Историята на петте колони е дълга. Те са били купувани и продавани нелегално на няколко пъти. За последната сделка съобщи швейцарец, който свидетелства под клетва, че тъстът му купил колоните през 50-те години в Южна Франция и ги отнесъл в Швейцария.
През 60-те години колоните били открити изоставени в хамбар, а дъщерята на собственика на имота поискала да украси с тях ресторант. В крайна сметка, през 2003 колоните са продадени на приятел, а след това предложени на търг на аукционната къща Christie's.
Регионалното министерство на културата в Испания и църквата направили опити да спрат продажбата, но от Острова не уважило искането, тъй като никой не успял да докаже, че колоните са напуснали незаконно Испания.
Колоните са продадени по време на търг в Лондон на неизвестен купувач за сумата от 1,5 млн. евро.
Боянската църква, църквата "Св. Четиридесет мъченици" са известни паметници на културното наследство, за които православната църква има претенции за автономия при управлението им и за класифицирането им като "религиозно културно наследство".
В контекста на липсващо ефективно действащо законодателство за културното наследство се разрази спор между Българската православна църква и Съюза на архитектите относно собственически права над манастирския комплекс "Св. Кирик и Йолита" край Асеновград.
Манастирът не е действащ и от години архитектите ползват манастира като своя творческа база на основата на двустранен договор между църквата и съюза от 1982 г.
Пловдивската митрополия обаче иска да си върне манастирския комплекс и развали договора с нотариална покана като настоява архитектите да освободят имота. Архитектите на свой ред не приемат претенциите на църквата и въпреки че нямат документ за собственост, не желаят да се откажат от изградените от тях сгради на творческата база.
През октомври Светият синод изпрати своето становище за несъгласие с проектозакона за културното наследство. Официалните представители на православната църква не са съгласни храмовете да бъдат първо обект на културно наследство, а едва на второ място места за свещенодействие.
Приетият на първо четене законопроект бе посрещнат с критика и от други страни. Организации на колекционери реагираха срещу разпоредбата според която хората, притежаващи антики с национално значение, трябва да докажат с документи произхода им, а ако не могат да го направят, няма да се смятат за собственици, а само за държатели на находките.
Някои от тези хора са с необходимата култура, за да проявят отношение на истински ценители. Например за момента уникалността на Римските терми във Варна не е помогнала много за тяхното опазване и популяризиране.
В района на термите има новопостроени къщи и в основата на не една и две от тях се оказва, че лежат неразкрити от археолозите останки от термите. Някои от собственици са проявили добросъвестност и са направили необходимата реставрационна и консерваторска работа.
Пред къщите им често спират цели групи от туристи, които влизат и разглеждат останките.
Има и много други, които избягват да копаят надълбоко за основи, защото е известно, че където и да се копае в района, излиза по нещо, а след това се налагат допълни разходи.
Строителството и бетонът постави под въпрос оставането на Несебър в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
