У стремът на Браун към властта датира от непотвърдена досега договорка с Блеър през 1994 г., на вечеря в ресторант "Гранита" в лондонския квартал Айлингтън. Първоначално Браун очаквал, че ще поеме властта скоро след възхода на лейбъристите.
Но минаваха избори след избори и договорката отстъпи на зле прикрито съперничество, което миналото лято прерасна - според привържениците на премиера - в опит за преврат от последователите на финансовия министър.
През септември 2004 г. Блеър заяви, че няма да се състезава на избори за четвърти път, но след парламентарните избори през 2005 г. ще изкара целия си трети мандат. Според британския политически календар това означаваше, че той може да остане на власт до 2010 г.
Приемникът му ще наследи партията по средата на третия управленски мандат, с изпразнени предизборни каси след финансов скандал и с оредяла членска маса. Повечето високопоставени лейбъристи, които можеха да се изправят срещу Браун, се оттеглиха от надпреварата.
Бъдещият лидер намекна, че ще се опита да промени войнствената политика на Блеър в мюсюлманския свят и да поведе
битка на "сърцата и умовете" срещу радикалния ислям
Очаква се той да потърси нов подход в отношенията със САЩ, за да избегне ироничното прозвище, лепнато на предшественика му - че е пудел на президента Буш.
У дома той даде ясно да се разбере, че ще се противопостави на каквито и да било ходове за независимост на Шотландия от Великобритания.
Според някои може би най-голямото предизвикателство е да възстанови доверието към политиците и да скъса с миналото.
Най-важно е да се разграничи от Блеър, заяви професорът по съвременна история в университета в Оксфорд Тимъти Гартън-Аш. Недоверието към правителството на лейбъристите заради Ирак обаче може - противно на очакванията - да се окаже предимство за Браун.
"Мисля, че обществото го възприема като по-солиден, като син на свещеник, който ви казва всичко до болка ясно и точно. Хората не виждат в него манипулатор или лъжец", добави по телефона Гартън-Аш.
