Във връзка с решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация за сделката с "Бояна филм" министърът на културата проф. Стефан Данаилов (MC.government.bg) направи изявление:
"Винаги съм бил против приватизацията на "Бояна-филм"!
Заявявал съм многократно тази своя позиция още когато кабинетът "Костов" прие прословутата Стратегия за приватизация на киностудията.
В нея имаше написани и привлекателни фантазии, които дори не бяха съобразени с действащите тогава, а и сега, икономически закони и се обещаваше, че с парите от продажбата на сградите и земите може да се създаде фонд за развитие на българската киноиндустрия.
По това време гилдията реагира остро и не приемаше разрушаването на стройната система, която държавата беше създавала близо половин век за творчество, разпространение и показ на българските филми.
Притиснати от икономическата стагнация, година-две по-късно гилдията подкрепи приватизацията, привлечена от мечтата в България да дойдат "великите филмопроизводители" на световно кино.
През 2003 г. гилдията, в голямата си част, осъзна, че най-добре е да се търси не мощен продуцентски център, а производител, предлагащ услуги в киноиндустрията, за да привлече големите творци на територията на България.
Уви, въпреки подкрепата и на Комисията по култура на Народното събрание, не бяха чути българските кинотворци, които в нарочен меморандум посочиха опасностите от така предложения договор за приватизация на Киноцентъра!
Не мога да скрия, че не съм изненадан и съм неспокоен след решението на Надзорния съвет, където със солидно мнозинство е утвърден проектът за приватизация на киноцентър "Бояна филм".
Когато на 24 юни 2005 г. бе избрана за бъдещ собственик на 95% от акциите "Ню имидж България",
гилдията на българските дейци и творци в киното зададе много въпроси,
но Министерството на културата тогава беше в изчаквателна позиция и не реагираше адекватно на активността на творците.
Търсенето на стратегически инвеститор позволи да се предложи ниска цена, за да привлечем по-ярки имена в бранша. За съжаление това се оказа
мираж, който доведе малко и не толкова мощни кандидати.
Процедурата по приватизацията бе в ход и вместо купувач, предлагащ услуги, бе избран продуцент.
Само четири часа преди влизането на коалицията в правителството, в Агенцията по приватизация бе подписан окончателният проект за приватизационен договор между предишното правителство и "Ню имидж".
Последните месеци на 2005 г. се превърнаха в отчаяна борба за реализиране на малкото останали възможности. Настоях с категорични писма пред агенцията да започнат нови преговори и постигнахме възможното подобряване на някои параметри, с които се повишиха гаранциите за българското кино.
Заварихме договореност да не се променя предмета на дейност на Киноцентъра по-рано от изтичане на 10 г. Договорихме това да не стане по-рано от 20 години.
Купувачът 20 г. задължително ще формира не по-малко от 80% от приходите си от кинопроизводсдтво.
Приети бяха защитни клаузи за забрана за разпореждане със земята на Киноцентъра през следващите 20 години.
Договорихме съдействие за Българската национална филмотека при дейността й за запазване на българския филмов архив.
Купувачът се задължава да приключи с предаването на филмовия архив, съхраняван в Киноцентъра, съответно на ИА "НФЦ" и БНФ.
Въпреки това аз все още съм убеден, че имаше възможност
държавата да не се оттегля от българското кинопроизводство.
Предишните правителства сякаш бяха приели като панацея за изход от трудностите на прехода максимата всички грижи на държавата бързо да бъдат прехвърляни върху други субекти.
Безогледното раздържавяване в културната сфера предпостави много грешни действия с материалната база в сферата на културата. Ако не се продадеше - тя бе оставяна на саморазрушение.
Реакцията на българската филмова гилдия дойде от логичното притеснение, че няма такъв инвеститор, който да пренебрегне собствените си интереси, защото на вложените в дадена индустрия пари това им е предназначението ? да носят печалба на притежателя си.
Когато приватизаторът е преди всичко продуцент, той
неминуемо плаши прохождащото продуцентство у нас
с мощта на капитала си и тревожи творците на българското кино, които търсят услуги при производството на родните филми на допустими за нашия стандарт цени.
Надявам се най-мрачните тревоги на кинодейците у нас да не се сбъднат и българското кино, което в последните две-три години отново ускори своята стъпка, да не се спъне по "технически причини" по пътя на своето заслужено признание по света."
От другата страна
В интервю пред "Дарик радио" шефът на "Ню имидж" Дейвид Варод увери, че след като "Бояна филм" стане собственост на американската компания, тя ще произвежда минимум по два филма годишно. Ето какво още каза той в разговора си с Теодора Каролеева и Светослав Иванов:
- Съгласно договора, какви са ангажиментите, които поемате специално към българското кино?
- На първо място, поемаме ангажимента да правим минимум два български филма на година. Но ако Министерството на културата например направи връзка с мен, вярвам, че можем да създадем много повече. Аз съм готов за повече от два филма.
Готов съм да подкрепям българското кино по различни начини и на различни нива, но трябва да обсъдя всичко това с правилните хора, да поговорим професионално по тези теми. Аз държа на обещанията си. Аз съм човек, който държи на думата си. Ще подкрепям българското кино.
- Как приемате позицията на известни български интелектуалци, че тази сделка не е добра за българското кино?
- На какво се базира тази позиция? Хората си говорят. Вие трябва да разберете, че в бизнеса винаги има борба на интереси. Не забравяйте, че аз също съм български гражданин и също разсъждавам по български.
Аз съм тук от седем години и наистина ми пука какво се случва в България. Ето защо аз не просто правя частния си бизнес тук - аз планирам да се ангажирам все повече с българската киноиндустрия.
Какво казват хората - това е въпрос, който трябва да зададете на тях. Аз не мога да отговоря. Знам какво съм обещал, знам какво искам да направя. Държа на всяка своя дума.
- А как ще работите с тези хора, които не харесват вашата компания? Против сделката се обявиха едни от най-големите имена в киното ни.
- Моята врата е отворена. Всеки в моя офис знае, че вратата ми никога не се затваря. Около мен няма хора или врагове, с които да се карам. Никога не поглеждам назад.
Трябва да го разберете. Не се интересувам от това, което хората са казали в миналото. Хора, които са позитивно настроени и искат да работят и да правят филми, и да развиват индустрията, са поканени в офиса ми. Всички са поканени.
- Мнозина твърдят, че за да получите киноцентъра, сте платили където трябва. Как ще отговорите на подобни твърдения?
- Дори не искам да отговарям на подобни въпроси. Безполезно е.
