К ато подхвана Румен Петков досиетата, та вече четвърта неделя. Сюжетните линии на темата се разделиха на две.
Първата, че МВР отваря архивите си - новина, обявена изведнъж от министъра, броени дни преди мониторинговия доклад на Европейската комисия. Втората линия - разсекретяването на информация за 10 журналисти, главни редактори на вестници и директори на телевизии, поискана "внезапно" от една журналистка.
И ако първата линия беше обусловена от изискването на Закона за защита на класифицираната информация за разсекретяване на архивите, която управляващите с мъка започват да изпълняват с три години закъснение, втората беше разиграната в стил "активно мероприятие" (ако се използва езикът на бившата ДС), т.е. с видим с просто око опит за обществена манипулация.
И по двете линии е достатъчно да се проследят противоречията, за да може всеки сам да си направи изводите. Първо противоречие -
отваряме служебния архив на МВР, но не и досиетата
При разгласяване на информацията, че МВР отваря архивите си, директорът на дирекция "Информация и архив" в МВР Иван Комитски многократно повтори, че ще се разсекретят само архиви с историческа стойност, а на този етап досиетата (делата на агентите) няма да се пипат.
Минаха само няколко дни и министър Румен Петков го опроверга с решението да бъдат разсекретени досиетата на определени журналисти. Това лично решение на Петков се оказа в противоречие с обявеното два месеца преди това становище на министър-председателя Сергей Станишев, че отварянето на досиетата не е в дневния ред на правителството.
Всичко започна в началото на май с огласеното от пресцентъра на МВР искане на журналистката Ангелина Петрова за достъп до досиетата на 10 журналисти (самата тя се е поставила под №11 в списъка). Обявяването на подобно искане от пресцентъра се прави за първи път и очевидно е съгласувано с Румен Петков, тъй като в самото съобщение е посочено, че министърът е отговорил, че ще удовлетвори искането съгласно закона.
Безпрецедентното огласяване и моментално даденото съгласие от страна на министъра за тези досиетата най-малкото показва, че той по някакъв начин е заинтересуван от отварянето им. От МВР не обясниха това съвпадение на интересите, а Ангелина Петрова обясни пред в. "Труд" предварителното разгласяване на информацията от вътрешното министерство с думите: "По това разбрах, че от моето питане правят някаква тяхна си пиар акция. Но не можех да спра нещата... Какъв ти сговор с министъра!"
Всеки опитен журналист, ако действително е независим и принципен, би предприел незабавни действия и би се разграничил да го използват в такива акции, но Петрова не направи това. Още по-голямо недоумение буди фактът, че точно сега тя поиска отварянето на досиетата на 10 конкретни журналисти.
Недоумението произтича от това, че в изминалите 16 години Петрова неведнъж е писала по темата за досиетата, но винаги отразявайки мненията на различни фигури от бившата ДС, които всячески са бранили тезата, че досиетата по никакъв начин не бива да се отварят, а агентите да се обявяват. Интересно е, че пак в "Труд", в една статия от 2 декември 1996 г., името й е посочено като пример за поръчкова журналистика, която роди и своите "звезди-пощенски кутии".
Кога агентите на ДС са добри и кога лоши
За това, че ставаме свидетели на поредната манипулация с все така затворените досиета, говори и следният факт. През всичките изминали 16 години винаги когато се е поставял въпросът за отварянето им, освен политическото противопоставяне в медиите се е надигала добре организирана вълна от протести на представители на бившата ДС.
Забележително, но този път нито един бивш служител на ДС не се обяви против разсекретяването на информацията, поискана точно за тези хора. И това е следващият белег, по който може да бъде различено активното мероприятие от истинското събитие. Защо един път се получава, че агентите на ДС са нещо свещено, а друг път нещо лошо?
Този голям парадокс може да се обясни само с едно - стремежът да продължи държането в зависимост и под контрол на лицата, оказали някакво сътрудничество на бившите комунистически тайни служби.
След промените в България малцина са били онези, които публично са обявявали своето агентурно минало, за да се освободят от своите опекуни от бившите структури. Затова, когато някой бивш агент си позволи да излезе извън контрол и избяга от зависимостта на миналото си, от ДС нарушават мълчанието и го обявяват за "лош" като разкриват факти за неговата минала дейност.
В крайна сметка резултатите на МВР по исканата проверка доведоха до точно това. Бяха обявени двама агенти на ДС: Димитър - Кеворк Кеворкян, и Алберт - Георги Коритаров, както и двама държатели на явочни квартири Бор - Тошо Тошев, и Липа - самата Ангелина Петрова.
Имената бяха назовани лично от министър Петков с уточнението, че Тошев не е знаел, че ДС навремето е използвала работното му място в Софийското градско управление на МВР за осъществяване на секретни срещи между оперативни работници и агенти. Досието на Кеворкян било унищожено и така единствените запазени материали се оказаха по досието на Коритаров.
През цялото време интересът на медиите, които се закачиха на тази въдица, се въртеше все около Алберт. И още преди министърът да съобщи каквото и да е било от проверката, всички вече говореха само за него. Така краткосрочната цел на активното мероприятие беше изпълнена - МВР удари публично през ръцете един от активните журналисти, в чиито предавания вътрешното министерство е многократно критикувано.
Не случайно също материали от досието на Коритаров бяха публикувани във в. "Стандарт" след поредица от предавания, в които журналистът се занимаваше с Майкъл Чорни, политиката на Путин и руските специални служби. Затова сегашното повторно оповестяване на неговото досие звучи по-скоро като претоплена информация. Както и тази за Кеворк Кеворкян, извадки от чиято дейност за Шесто бяха публикувани в пресата още в началото на 90-те години.
Целта на подобно мероприятие има две страни. Първата е посланието към бившите сътрудници на ДС - ако не кротувате, пък, недай си боже, да критикувате управлението или не свирите по нашата свирка, ви очаква точно това! Втората е да се наложи за последен път изводът, че прочитането на архивите и отварянето на досиетата не си струва, времето е преминало, всичко е безкрайно късно и се получава само омаскаряване.
След всичко случило се и президентът Георги Първанов обяви мнението си, че този дебат е "грешка и може да ни върне назад". С прецедента, който министър Петков допусна обаче, е отворена и друга възможност. Какво би предприел той, ако получи
заявление от други журналисти за достъп до други дела
на бивши сътрудници на ДС, например сред сегашните министри, заместниците им, шефовете на агенции, дипломатите и магистратите? Ако откаже такава информация, ще стане ясно, че в случая с 10-те журналисти е действал абсолютно избирателно и че МВР ще отваря досиета само и единствено, когато те са удобни на властта. Ако не е така, министър Румен Петков трябва да стане най-горещият привърженик на приемането на закон за архивите на ДС. Той ще трябва да спази обещанието, което даде преди седмица пред евродепутатите от групата на зелените, с които се срещна.
Както стана ясно тогава, на въпрос защо не даде ясен сигнал на Брюксел, като отвори досиетата, той е уверил делегацията, че до този юли ще направи това. Като се има предвид, че България е подложена на постоянно наблюдение, това си е сериозен ангажимент, който евродепутатите няма толкова лесно да забравят. Така че времето вече тече. И няма да е никак случайно, ако ослушването по тази тема стане повод ЕС да я постави най-неочаквано в дневния ред на правителството.
криза, която тихо расте" />
